Румънците вярват най-много в армията и най-малко в правителството и парламента, показва проучване

Армията е националната институция, в която румънците имат най-голямо доверие, на противоположния полюс са правителството и парламентът. Това показва най-новото проучване на социологическата агенция ИНСКОП, цитирано от Диджи24.
63 процента от румънците заявяват, че имат много голямо доверие в армията. Следват църквата с 57,7 процента, Румънската академия с 46,8 на сто, полицията с 43,2 процента, Националната банка с 42,5 на сто, Общината с 38,9 процента и Президентството с 34,8 на сто. Следващите позиции са заети от пресата с 26,9 процента, правителството с 20,4 на сто и парламента с 14,5 процента.
Поддръжниците на Социалдемократическата и Национално-либералната партия, хората над 60 години, тези с начално образование и жителите на селските райони са категориите, които имат най-голямо доверие в армията, показват още данните. На църквата се доверяват предимно поддръжниците на крайнодясната партия Алианс за обединение на румънците. Румънската академия се радва на най-високо ниво на доверие сред поддръжниците на СДП и НЛП, както и сред държавните служители. Младите хора под 30 години имат най-голямо доверие в полицията, в правителството и в парламента.
„Изследването показва, че румънците се доверяват на институции, възприемани като стабилни и аполитични: армията и църквата се дистанцират, което отразява нуждата от солидни ориентири в климат на несигурност. Румънската академия остава символ на културна приемственост, бидейки по-скоро уважавана, отколкото влиятелна институция. На противоположния полюс са централните политически институции – правителството, парламентът и дори президентството, които страдат от криза на легитимност, обусловена от дълбокото недоверие в политическата класа“, коментира директорът на ИНСКОП Ремус Щефуряк.
Според него политическата поляризация в обществото е очевидна и по отношение на доверието в институциите, като избирателите на управляващите партии имат значително по-голямо доверие в институциите, отколкото избирателите на АУР, които проявяват хронично недоверие към всички институции.
„От тази гледна точка, рискът от засилване и експлоатация на социалните разделения от враждебни държавни фактори става основен за Румъния през следващите три години“, смята Ремус Щефуряк.
Проучването е проведено в периода между 26 и 30 юни 2025 г. сред 1150 участници, интервюирани по телефона. Допустимата статистическа грешка е +/- 2,9 процента, а степента на надеждност - 95 процента.