Москва споделя ангажимента на новоизбрания президент Синиша Каран за по-нататъшно развитие на отношенията, се казва още в изявлението.
"Въпреки инспирираните отвън опити за дестабилизиране на политическата ситуация в Република Сръбска чрез груба злоупотреба със съдебните и изборните институции на Босна и Херцеговина и незаконното отстраняване от власт на лидера на сърбите в Босна и Херцеговина Милорад Додик, гражданите на Република Сръбска не позволиха да се изопачава волята им и потвърдиха твърдата си подкрепа за патриотическата линия, прокарана от Милорад Додик", посочват от министерството.
Предсрочните президентски избори в Република Сръбска се състояха на 23 ноември. Те бяха насрочени, след като мандатът на бившия президент Милорад Додик беше прекратен след окончателно съдебно решение, което го осъди на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност заради неспазване на решенията на Върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит. Додик замени присъдата за затвор с парична глоба, както предвижда босненското законодателство.
"Русия споделя ангажимента на ръководството на Република Сръбска и в частност на избрания президент Синиша Каран за по-нататъшно развитие на стратегическите отношения с нашата държава", се отбелязва още в изявлението на руското МВнР и се допълва, че руската страна е убедена, че този курс отразява интересите на народите на Руската федерация и Република Сръбска.
Според последните резултати на Централната избирателна комисия (ЦИК) в Босна при преброени гласове от 99,72 процента от избирателните секции кандидатът на управляващия Съюз на независимите социалдемократи (СНСД) Каран печели изборите с 50,3 процента. Неговият опонент, кандидатът на опозиционната Сръбска демократическа партия (СДС) Бранко Блануша, е получил 48,37 процента от гласовете. От СДС не признаха победата на Каран и заявиха, че ще поискат от ЦИК повторно гласуване в три града.
Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 година), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на Върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява длъжностни лица.