"Русия може да не представлява директна военна заплаха за Хърватия, но чрез войната си срещу Украйна, чрез агресивните си действия и използването на хибридни тактики тя представлява ясна заплаха за европейската сигурност", посочи той в интервю за сайта "Eurojournalist" след посещение в Съвета на Европа.
Хърватия също усеща влиянието на действията на Русия, добави той, давайки като пример нелегалната разузнавателна дейност и отбелязвайки, че Русия официално е поставила Хърватия в своя списък на т.нар. "неприятелски страни".
"През 2022 г. изгонихме няколко руски дипломати заради нелегална разузнавателна дейност. От началото на войната в Украйна станахме свидетели на рязко увеличение на кибератаките", отбеляза още министърът.
"Също така виждаме дестабилизиращи дейности в Западните Балкани, идващи от Русия и нейните местни партньори. Целта им е да блокират пътя на региона към Запада. Това е срещу интересите на Хърватия и срещу интересите на европейската сигурност", добави той.
Гърлич Радман каза още, че "Руски медии, базирани в Сърбия, като Спутник, разпространяват антизападни и антихърватски послания, пропагандирайки проруския дневен ред".
"Руската идея за "Руски свят" също така е оказала влияние върху идеята за "Сръбски свят", която се опитва да разшири сръбското влияние в съседните страни, където живеят сърби", посочи той.
Министърът подчерта, че Хърватия е "в пълна солидарност със страните, които се чувстват пряко застрашени от Русия".
Гърлич Радман каза, че смята, че "хибридни заплахи като дезинформация, кибератаки и операции на влияние ще останат сериозен проблем и през следващите години".
Попитан дали Съединените щати под ръководството на Доналд Тръмп са все още надежден партньор за Европа, той каза, че САЩ "остават ключов стратегически партньор за Хърватия и Европа".
"Признаваме, че една различна американска администрация може да донесе различен подход и приоритети, но основата на трансатлантическите отношения остава солидна", добави той. "Хърватия ще продължи да инвестира в това партньорство като стълб на нашата сигурност и външна политика".
Гърлич Радман заяви, че ако американската подкрепа за Украйна е намаляла, "Европа не трябва да вижда това като разрив в трансатлантическото единство, а като сигнал да подсили собствения си капацитет за действие - нещо, за което Хърватия отдавна се застъпва".
"Като страна, която е преживяла война и разбира както цената на конфликта, така и стойността на мира, Хърватия вярва, че това не е момент на криза, а на стратегическа зрялост за Европа. В този дух ние вече предприемаме действия", добави той.
Хърватия ще увеличи бюджета си за отбрана до 5 процента от БВП в съответствие с договореното на неотдавнашната среща на върха на НАТО в Хага, посочи още министърът, като добави, че Европа трябва да инвестира в нови инициативи за превъоръжаване и укрепване на възпиращите способности.