С научна конференция в Българския културно-информационен център в Скопие бе отбелязана 100 годишнината от създаването на Македонския научен институт

С научна конференция в Българския културно-информационен център в Скопие беше отбелязана 100 годишнината от създаването на Македонския научен институт (МНИ).
Целта на създадената на 21 декември 1923 г. в аудитория 10 на Софийския университет от 52-ма историци, езиковеди, етнографи, публицисти, юристи, медици, икономисти, художници, родени в Македония, научна организация е да изучава историята, етнографията, езика и стопанския живот на Македония, да събира материали за националноосвободителните борби и да запознава с тях научната и културната общественост, а сред неговите ръководители и членове са учени като професорите Любомир Милетич, Иван Георгов, Александър Балабанов, Никола Стоянов, Михаил Арнаудов, Кирил Мирчев и др.  
„Както преди 100 години, така и днес МНИ остава без аналог в познанието, което споделя, за да знаем и да помним причините за близостта между България и Северна Македония. Уверена съм, че освен общо минало, ще имаме и общо бъдеще в ЕС, което ще помогне да премахнем границите в нашето сътрудничество, което въпреки трудностите, върви по своя естествен път, към разширяване и развитие”, беше казано в обръщението на директора на Българския културно-информационен център в Скопие Антония Велева. 
„Видимо годините дават нов акцент в дейността на МНИ и вярваме, че неговата дейност ще продължи и ще бъде полезна и от гледна точка на перспективите пред региона на Югоизточна Европа”, подчерта в приветствието си Генералният консул на България в Битоля Николай Димитров.
„Вярвам, че МНИ е духовно средище, което ни е нужно, и присъствието ви тук, във времената на интернет и все по-малкото физическо общуване, е важно”, поздрави представителите от МНИ и участниците в конференцията посланикът на България в Северна Македония Ангел Ангелов. 
Доклади, свързани с историята и обществено-политическото значение на МНИ в различните исторически периоди и дейността на неговите членове, като Любомир Милетич и Симеон Радев, издателската политика на института, ликвидацията му през 1947 г. , историята на все още неосъществената ж.п. линия София-Кюстендил-Скопие, днес част от Коридор 8, политическите карикатури на Александър Божинов, „културното сътрудничество, като поле за съревнование между народите”, по думите на Гоце Делчев, бяха представени от историци, учени и интелектуалци от МНИ, БАН, висши учебни заведения, сдружението на родовете от Македония, интелектуалци. 
Участниците в конференцията и гостите й се запознаха и с изложба от етнически карти на Балканите, в които Македония заема централно място, изработени от европейци, пътешественици и учени, от средата на 19 в. до Балканските войни 1912-1913 г., представена от проф. Иван Илчев. 
Времевият период на картите е ограничен, те не са експонати, а отглас на времето си, посочи проф. Илчев.
Представители на МНИ и участници в конференцията поставиха цветя на саркофага на Гоце Делчев в двора на църквата "Св. Спас", част от тях посетиха и Националния пресклуб на БТА в Скопие.