Събитие, посветено на предстоящото участие на България на Международния панаир на книгата в Букурещ, се проведе в румънската столица


Събитие, посветено на предстоящото участие на България на Международния панаир на книгата „Букфест“ в Букурещ през юни, се проведе днес в Букурещ. То събра на едно място представители на българската общност в Румъния и румънци, дълбоко свързани със страната ни чрез литературата и културата.
„В Деня на Европа културата отново се превърна в най-красивия общ европейски език. Празнуваме корените, които ни свързват, свободата да разказваме историите си и силата на литературата да изгражда мостове между хората. Символично искахме точно днес да отворим прозорец към културния свят на юг от Дунав и да сближим румънските читатели със съвременната българска литература, автори и традици. Да преживеем един ден на Европа чрез книжи, приятелство и български вкусове“, каза Оана Станеску, културен мениджър и координатор на българското участие в панаира.
„Изключително съм щастлив, че България ще бъде почетен гост на Международния панаир на книгата в Букурещ тази година. България не е само съседна страна на Румъния. Тя е много приятелски настроена и открита към Румъния“, заяви Огнян Илиев, първи секретар в Посолството на България в Румъния.
Ководещ на събитието тази вечер беше Бианка Василе от с. Извоареле, която е с български корени, работи като журналист, прави докторат за националните малцинства, а наскоро написа и книга за българите в Извоареле. Тя разказа на публиката за българското малцинство в Румъния и за някои от традициите на българите в Извоареле.
Думата взе и румънската журналистка от български произход Мирела Петреску, която работи в Румънското национално радио и по-специално в “Радор” - агенция, която се занимава с преглед на печата, в частност и на българския печат.
„От години наблюдавам културните връзки между двете държави и мога да кажа, че напоследък динаминака се промени към добро. Все по-често се организират общи събития, изложби в музеи. Искам да дам само два примера – златното съкровище от Свещари бе показано в Националния исторически музей на Румъния в Букурещ. Най-старото обработено злато в света от Варненския некропол беше изложено в Общинския музей в Букурещ“, припомни тя.
На свой ред Дан Кроитору, редакционен редактор в „Полиром“ (Polirom) и член на борда на Асоциацията на издателите, изрази мнение, че България е направила много повече за промотирането на румънската литература и за публикуването на румънски автори в България, отколкото Румъния за българските.
„Днес имаме 10 румънски автори, преведени на български език. Българските, преведени на румънски, са неколцина“, уточни той и изрази надежда присъствието на България на Международния панаир на книгата тази година и участието й като почетен гост да засили интереса на румънския читател и на румънския издател, въпреки трудностите на книжния пазар.
„Правим твърде малко за опозванаето на литературата на нашите съседи. Познаваме по-добре френската, британската, американската, дори японската литература, отколкото на нашите съдеди“, констатира със съжаление той.
Думите му подкрепи Чечилия Щефанеску, румънски режисьор и сценарист, която заснема един от филмите си на българското Черноморие.
„Странно е колко малко румънците имаме желание да опознаваме българската култура. Това остава голяма въпросителна. Трябва да се замислим за тази липса на любопитство и игнориране на нашите съседи“, каза тя.
Ана Мария Мачук, музеограф и експерт по история на изкуството, разказа приказки за любов с български следи и сподели за своите български корени.
„Прабаба ми и баба ми са родени в България, в Балчик. Баба ми даже е носела името на града и е била кръстена Бачика. Аз съм била в България само веднъж, но спомените, които пазя, са за баницата и че винаги се сервираше със сладко от смокини и сладко от рози“, сподели с усмивка тя.
Графичният дизайнер и изследовател Каталин Попа, който в момента пише книга за архитектката Хенриета Де Ла Вранча -  известна със своите проекти на много сгради в Балчик, изрази мнение, че там трябва да бъде направено специално място за румънските  интелектуалци, които посещават морския град. Той даде пример с кафенето на Махмут - най-известното кафене на Балчик в междувоенните години, през което е преминал целият румънски елит.
Мариан Цуцуй, изследовател и преподавател по история на филма, също се обърна към историята и припомни, че има традиция в българо-румънските отношения, когато става дума за книгоиздаване и даде за пример „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон, който е издаден в Брашов.
Думата взе и Луминица Корняну, литературен критик и автор на книги за деца. Тя определи себе си като най-големия фен на Георги Господинов в Румъния.
„Първата ми връзка с България е семейна. Съпругът ми е Добрев. Втората е туристическа, това е ясно. Била съм много пъти в Камен бряг, Несебър, Балчик, Велико Търново, Пловдив и София“, сподели с усмивка румънката.
Тя разкри, че когато през 2013 г. е работела в Министерството на културата на Румъния, е лобирала заедно с колегите си страната да започне да участва на Панаира на книгата в София.
„Знаехме колко много румънска литература се превежда в България. За щастие бяхме чути и през 2015 г. Румъния беше почетен гост на Панаира на книгата в София. Година по-късно попаднах на книга на Георги Господинов на английски език. Прочетох две три страници и си казах, че трябва да изчета всичко от този автор“, каза Луминица Корняну. Тя изброи и имената на някои от преводачите от румънски - Стилиян Деянов, Ванина Божикова, Огнян Стамболиев.
Сред участниците тази вечер бяха Мариус Оанца – католически българин от Чопля и сътрдуник на Българската академия на науките, и Мария Посту от Извоареле, която е член на Съюза на писателите.
В края на събитието Оана Станеску съобщи, че на 3 юни в 18 ч. местно (и българско) време в Букурещ Георги Господинов ще се качи на една сцена с известния румънски писател Мирча Картареску в открит диалог, а ден по-късно, на 4 юни, в книжарница „Хуманитас“ до парка „Чишмиджиу“ от 19 ч. ще представи най-новия си роман в превод на румънски език.
Специалата изненада на вечерта бяха три книги с автографи от самия Георги Господинов.
За топлата и автентична атмосфера допринесоха бабите от село Извоареле. Облечени с традиционни носии, те представиха автентични рецепти за домашна питка и баница със сирене, баница с ябълка и баница с тиква и грозде, предавани от поколение на поколение и дадоха възможност на гостите да дегустират. Почерпката включваше и домашно приготвена ракия.

Загреб

Хиляда души са евакуирани, а 36 са пострадали при голям пожар на хърватското крайбрежие

Хърватските спешни служби са оказали помощ на 36 пострадали при разрастващия се пожар край Локва Рогозница по хърватското крайбрежие, а...

Атина

Над 200 пожарникари продължават да се борят на гръцкия п-в Халкидики с тлеещи огнища на пламналия вчера голям пожар

Над 200 пожарникари продължават да се борят днес в опит да потушат напълно големия пожар в северната част на гръцкия...

Анкара

Управляващата партия на Ердоган в Турция ще отпразнува 25-ата си годишнина с четири нови попълнения от редиците на опозицията

Партията на справедливостта и развитието (ПСР) ще отбележи 25-ата си годишнина с мащабно събитие, на което се очаква лидерът ѝ,...

Анкара

В Турция пострадали при терористични акции военни и служители ще се инвалидизират по електронен път

Процесът за подаване на заявления за лицата, които са били ранени при операции по борба с тероризма, но до момента...

Загреб

Общо 19 души са пострадали при пожар на хърватското крайбрежие

Хърватските спешни служби са оказали помощ на 19 души, пострадали при разрастващия се пожар край Локва Рогозница по хърватското крайбрежие,...

Скопие

Делото срещу бившия вицепремиер на Северна Македония за злоупотреби с Държавната лотария започва на 24 август

Делото срещу бившия вицепремиер на Република Северна Македония Артан Груби и седем други лица за злоупотреби в Държавна лотария е...