Сборник с анализи "Конституционните промени в медиите: дезинформация, медийна манипулация, реч на омразата", бе представен в Скопие

Сборник с авторски анализи на изследователи с дългогодишен опит в медиите и в професионални медийни организации под заглавие „Конституционните промени в медиите: дезинформация, медийна манипулация, реч на омразата" бяха представени днес в Скопие от Института за медии и анализи.
В четирите анализа в сборника са представени констатации, примери, нагласи и становища, свързани с медийното отразяване на предлаганите конституционни промени в Северна Македония, които са изискване за провеждане на втората междуправителствена конференция и отваряне на преговорните глави за членство на страната в Европейския съюз, а целта им е „да открият основните наративи и модели на дезинформация, медийна манипулация и реч на омразата и да посочат възможни решения, които биха допринесли за намаляване на щетите, причинени от поляризацията на обществеността в дебата за конституционните промени”.
В анализа „Дезинформация, теории на конспирацията и медийни манипулации относно предложените конституционни промени“ авторът Жарко Траяноски посочва, че през тази година са продължили дезинформацията и манипулациите, свързани с публичния дебат по „френското предложение“ от миналата година, а преди това и по време на Договора с Гърция, последвалият референдум и промените в конституцията през 2018 г. и 2019 г.
„Чрез конкретни примери анализът на Траяноски представя основните наративи, които съдържат дезинформация, теории на конспирацията и медийни манипулации, включително тези за „геноцид и етноцид“ срещу македонския народ, „българизация“, дезинформация за македонския език, за началото и продължаването на преговорите с ЕС е била неизбежна част от медийната и публична комуникация и за конституционните промени”, пише в представянето на сборника от Института за медии и анализи.
"Езикът на омразата подхранва липсващата политическа култура, а тези, които го произвеждат и се хранят с него, поляризират обществения дискурс до крайност", каза авторът на анализа със заглавие „Конституционни промени в алгоритъма дезинформация-омраза-поляризация” Зоран Бояровски . Той проследява хронология на събитията и „взрива на езика на омразата” по време на така нареченото „френско предложение” за преодоляване на спора с България и началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС, чиито характеристики са видими в медийното отразяване и публичния дебат, свързан с промените в конституцията. 
Бояровски посочва, че "езикът на омразата е придружавал обществения дебат" през цялото време, но особено във фазите, свързани с "протокола между България и Северна Македония", "българските клубове в Македония", "формулиране на конституционните промени от експертна група", а анализът идентифицира характеристиките и елементите на речта на омразата и как те се отразяват в сегашната комуникационна среда в страната, в контекста на предложените конституционни промени.
Както преди година, когато Сефер Тахири представи анализ, за начинът, по който албаноезичните медии в Северна Македония отразяват за т.нар. „френско предложение”, така и в анализа му „Медиите на албански език: Конституционни промени, необходими за интеграция в ЕС“ той посочва, че албаноезичните медии са имали предимно положителни репортажи за предложените конституционни промени, като условие в преговорната рамка на Северна Македония. Според Тахири  информациите в албаноезичните медии в Северна Македония са били по-скоро балансирани, с отразени позиции и на управляващите и на опозиционните партии и от двата етнически политически блока, но някои от медиите все пак са били критични към възгледите на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ.
Специално внимание в албаноезичните медии и било отделено и на въпроса за ”конституционното третиране на албанския език, като „език, говорен от 20 на сто от населението“, като конституционните промени се посочват като възможност за промени и корекция на формулировките, които политици и медии в албанския език считат за несправедливост". Искане за коригиране и на този текст в конституцията на Северна Македония беше отправено с различна степен на настоятелност от албанския политически блок в страната.
Изследването на Петрит Сарачини „Конституционни промени в медиите и социалните мрежи: силна поляризация и омраза, слабо онлайн модериране, малко изследвания и сигнали до органите  за саморегулация“ анализира медийното отразяване на конституционните промени, силната поляризация и език на омразата, които тази тема предизвика в Северна Македония, особено в социалните мрежи. В изследването са използвани гледните точки на няколко професионални медийни организации.
В изразените позиции преобладава мнението, че темата за конституционните промени предизвиква видима поляризация на обществото в Северна Македония, но се наблюдава и липсата на по-цялостни и професионални медийни изследвания по тази тема. Отбелязано е, че малко медии модерират коментарите на публикациите си в социалните мрежи, а за речта на омразата трябва да има по-консолидирана и координирана реакция от страна на институциите.
Института за медии и анализи е неправителствена гражданска организация, подкрепена от Европейския фонд за демокрация в Брюксел, чиято цел е насърчаване на демокрацията и върховенството на закона, на човешките права в публичните комуникации, развитие на критично мнение и дебат в медиите, насърчаване на медийна грамотност и етиката в журналистиката, намаляване на щетите от речта на омразата, дискриминационната реч и дезинформация в медиите, насърчаване на културния плурализъм и подобряване на професионалните стандарти в медийния мониторинг и анализ.