Съдбата на Православната семинария на остров Хейбелиада в Истанбул отново е на дневен ред след срещата Тръмп-Ердоган в Белия дом

Един дългогодишен проблем сякаш остана малко встрани от активния информационен поток около неотдавнашната среща между американския президент Доналд Тръмп и турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Белия дом. Макар и да не получи голямо медийно отразяване обаче, темата, а именно отварянето на Православната семинария на Вселенската патриаршия на о. Хейбелиада (на гръцки Халки) край Истанбул, е била част от дневния ред на разговора между двамата лидери на 25 септември. 
Години наред семинарията, която е затворена от 1971 г., е обект на дискусии в международен и вътрешен план на фона на настояванията на Вселенската патриаршия в Истанбул тя отново да бъде отворена.
Според историческите анали Православната семинария на Хейбелиада, втория по големина остров от архипелага на Принцовите острови, е открита под егидата на Гръцката патриаршия Фенер (Вселенската патриаршия) на 1 октомври 1844 г. под името Висше богословско училище за обучение на духовници. Там е учил първият български екзарх Антим Първи, а йеромонах Неофит Рилски, както и други българи, са били преподаватели. Семинарията се помещава на територията на гръцкия манастир "Света Троица", исторически обект на православието от XI век на остров Хейбелиада.
По време на Османската империя и Република Турция училището задоволява нуждите на духовенството на свързаните с нея митрополии и църкви. След приетата през 1971 година законова регулация относно частните образователни институции в Турция училището е затворено. Преди затварянето му семинарията е предлагала четиригодишна програма за гимназиално образование и тригодишна за богословско обучение. В момента училището принадлежи на фондацията на гръцкия манастир "Света Троица".
Усилията на Вселенската патриаршия за отварянето на училището имат доста дълга история през годините. Лично Вселенският патриарх Вартоломей Първи, който е турски гражданин и възпитаник на училището, използва всяка възможност, за да повдига въпроса за отварянето на учебното заведение на вниманието на международните институции.
“Повторното отваряне на училището e било обсъдено по време на неотдавнашната среща между президента Реджеп Тайип Ердоган и президента на САЩ Доналд Тръмп в Белия дом, като Тръмп е настоял пред Ердоган за отварянето на училището”, заяви лидерът на опозиционната Партия на новото благоденствие Фатих Ербакан пред телевизия Сьозджу.
Според редица анализатори повторното отваряне на семинарията има не само символично значение, но е важно и в контекста на ангажиментите на Турция за опазване на религиозните свободи на малцинствата в страната.
През годините отговорни представители на САЩ на двустранни срещи или форуми с турски представители винаги са поставяли въпроса за отварянето на Православната семинария на остров Хейбелиада.
“Вашингтон смята повторното отваряне на училището за критично важно както за защитата на правата на малцинствата, така и за бъдещето на гръцката патриаршия в Истанбул", посочва сайтът Медияскоп. Според изданието САЩ разглеждат този въпрос като "символичен тест в отношенията с Турция", а в резултат на контактите на Вселенския патриарх Вартоломей Първи с Доналд Тръмп темата стои начело в дипломатическите отношения между Вашингтон и Анкара. 
Според турската Фондация за икономически и социални изследвания (TESEV), “решенията от 1971 г. са засегнали не само статута на Православната семинария на остров Хейбелиада, но и на всички частни висши учебни заведения в Турция; въпреки това, в контекста на правата на малцинствата, закриването на Семинарията се е превърнало в символичен повратен момент". Фондацията посочва, че Патриаршията настоява училището да бъде под надзора на турското Министерство на националното образование, а не на Съвета за висше образование, който е оторизиран за университетите. Освен това Патриаршията иска училището да може да приема студенти от цял ​​свят, а не само турски граждани, става ясно още от публикация на сайта ѝ.
Училището, чиято съдба вече половин век е обект на дебати, беше тема на обсъждане и в процеса на присъединяване на Турция към ЕС през 90-те години на миналия век, но така и не се постигна решение.
През месец май т.г. Вселенският патриарх Вартоломей в реч на прием в негова чест в Музея за съвременно изкуство на гръцката фондация "Гуландри" е изразил оптимизъм, че семинарията на Хейбелиада ще може да приеме нови ученици през септември 2026 г. По думите му турският президент Реджеп Тайип Ердоган е дал зелена светлина и дискусиите с турското министерство продължават, писаха още турските медии, като се позоваха на публикации в гръцкия печат.  
Адвокатът на Вселенската патриаршия г-жа Кезбан Хатеми в писмено изложение до редакцията на турски език на Би Би Си заявява, че "поради очевидните разлики между статута и системата, по която Семинарията е функционирала до 1971 г., и настоящата турска образователна система, все още не е постигнато споразумение относно статута на богословското образование в преговорите с министерството". Според нея основното искане на Гръцката патриаршия е Семинарията да бъде отворена  с предишния ѝ статут, т.е. със статута на „частно училище“ към турското Министерство на националното образование. Администрацията на училището тогава е била под ръководството на Гръцката патриаршия, а надзорът - на Министерството на националното образование на Турция.
Какво казват критиците по въпроса?
Редица среди, включително политически, се обявяват срещу усилията за повторното отваряне на Православната семинария на Хейбелиада. В мотивите им преобладава тезата, че откриването на училището "се налага на Турция от Европейския съюз и САЩ".
"Усилията за отварянето на Семинарията инициират процес на създаване на втори Ватикан в сърцето на Истанбул“, заяви в изявление през август 2024 година Юмит Йоздаг, лидер на Партията на победата, цитиран от турските медии.
"Дебатите в Турция са в посока на това какъв ще бъде статутът на училището, ако се отвори наново. Реакциите на турската страна са предизвикани от исканията на Вселенския патриарх Вартоломей Първи училището да бъде с независим статут, с международен характер, по модела на Ватикана, което означава, че Турция няма да има контрол върху училището, което е религиозна институция“, посочва анализаторът Сайгъ Йозтюрк от вестник "Сьозджу".
"Би било грешка да се отвори отново семинарията на Хейбелиада, докато Гърция не предостави същите религиозни права и свободи на нашите братя турци и мюсюлмани в Западна Тракия, които са приети в Лозанския договор", смята Мехмет Метинер, бивш член на парламента от Партията на справедливостта и развитието (ПСР), чието мнение е публикувано във вестник "Йени шафак".
Турски анализатори свързват обсъждането на въпроса по време на срещата Тръмп-Ердоган с визитата на Вселенския патриарх Вартоломей Първи в Белия дом на 15 септември т.г., преди поканата към Ердоган да е била финализирана, поради което предполагат, че тя е била включена в дневния ред на разговора между двамата президенти по настояване на Вартоломей.
"Преживяваме различен период в отношенията между Турция и САЩ. Готови сме да направим всичко необходимо по отношение на училището на Хейбелиада. Ще имам възможност да обсъдя този въпрос с г-н Вартоломей след завръщането си“, заяви Ердоган, цитиран от телевизия НТВ.
"Откриването на Семинарията е политическо решение, което трябва да се вземе от нашия президент и Министерството на външните работи. Ако ни бъде възложено, ще открием училището. Аз посетих училището, за да разработим нашата пътна карта, завършихме техническата подготовка и сме представили доклад. Скоро ще имаме заключителна среща“, заяви турският образователен министър Юсуф Текин пред вестник "Хюрийет".