Ще стане ли „Курс на свободата“ новата СИРИЗА в гръцката политика?

Забележителен и неочакван скок в социологическите проучвания отбеляза през последните месеци една доскоро сравнително маргинална партия на гръцкия политически небосклон – лявата евроскептична „Курс на свободата“, водена от бившата председателка на гръцкия парламент Зои Констандопулу.
Констандопулу започна политическата си кариера в редиците на лявата СИРИЗА, с бюлетината на която беше избрана в парламента през 2012 г., а през 2015 г., след като СИРИЗА спечели парламентарните избори, беше избрана за председател на гръцкия парламент. Тя обаче остана на поста едва няколко месеца, защото напусна СИРИЗА след като правителството на Алексис Ципрас сключи споразумение с кредиторите на Гърция, на което тя се противопостави.
През 2016 г. Констандопулу основа партията „Курс на свободата“, която постепенно разшири влиянието си и влезе в парламента през 2023 г. На последните парламентарни избори през юни 2023 г. партията ѝ получи 3,17 процента и излъчи осем депутати, а на евроизборите взе 3,4 процента и има един евродепутат.
Тези резултати доскоро все пак ѝ отреждаха място само в периферията на гръцкия политически живот, далеч от водещите политически сили – дясноцентристката Нова демокрация, лявоцентристкото движение ПАСОК и лявата СИРИЗА. През февруари – март обаче в социологическите проучвания „Курс на свободата“ отбеляза рязък скок и излезе дори на второ място в предпочитанията на избирателите. Според анкетата на агенция Interview в средата на март „Курс на свободата“ се ползваше с подкрепата на 15,2 процента от запитаните – с малко повече от 10 пункта след Нова демокрация и с над 2 пункта пред ПАСОК.
Несъмнено е, че „Курс на свободата“ печели избиратели от процесите на разпад в СИРИЗА след годините на власт в условията на икономически трудности, след изборните поражения през 2019 и 2023 г. и след злополучното лидерство на Стефанос Каселакис, което доведе до поредица разколи в лявата партия. Както коментират анализаторите Дора Андониу и Андонис Андзолетос в „Катимерини“, с антисистемен тон Констандопулу успя да погълне голяма част от избирателите на бившата управляваща партия с по-радикални настроения.
Въпреки това проучванията през септември - ноември миналата година, цитирани от „Катимерини“, не даваха на партията на Констандопулу повече от 5 процента подкрепа. 
Това кара социолозите да се запитват кое събитие доведе до скока на влиянието на „Курс на свободата“ с цели 10 пункта за броени седмици. Според повечето от тях ракета носител за Констандопулу се превърна годишнината от влаковата катастрофа в прохода Темпе през 2023 г., отнела живота на 57 души, която беше съпътствана с огромни демонстрации в цяла Гърция и ѝ даде възможност да превърне темата в централна за политическите си послания. В острата си реторика тя дори се съюзи с партии от популистката десница в гръцкия парламент като „Гръцко решение“ и „Ники“ и внесе в началото на месеца предложение за съставяне на анкетна комисия, която да разследва редица министри за убийство, нанасяне на телесна повреда и дори държавна измяна, припомня порталът iefimerida.
Според социолози обаче тази политика, базирана на една основна тема, а именно катастрофата в Темпе, крие рискове и не е изключено възходът на Зои Констандопулу да се окаже конюнктурен и краткотраен. Проучване на Real Polls от преди десетина дни, цитирано от портала „Манифесто“, показва тенденция към спад в подкрепата за „Курс на свободата“, като партията се поддържа от 12,3 процента от анкетираните, които са решили за кого да гласуват, и вече е на трето място след ПАСОК, който си връща втората позиция с подкрепа от 13 процента. В анализа на проучването се казва, че темата за катастрофата в Темпе започва да избледнява политически, а конспиративните теории, на които залага Костандопулу, в съчетание с лидерския характер на партията ѝ не въздействат вече по същия начин на избирателите.
От друга страна анализаторът Димитрис Канелопулос пише в лявото издание „Ефимерида тон синдактон“, че за разлика от други партии, които през последните години са събирали голяма подкрепа в Гърция и после бързо са залязвали, Зои Консатндопулу е познато лице за избирателите и не събира вот, който просто търси нещо ново.
До следващите парламентарни избори в Гърция остават цели две години и много неща могат да се променят. Залезът на СИРИЗА обаче, която се срина до подкрепа от едва 5-7 процента според различните проучвания, оставя празнота в гръцкия политически спектър, която предстои да бъде заета. Дали ПАСОК ще успее да спечели бившите избиратели на радикалната левица и да ги привлече обратно към политическия център или напротив, те ще потърсят ново радикално представителство, предстои да се разбере. При втория вариант обаче Зои Констандопулу изглежда силен кандидат.