Шефът на Сърбиягаз: Решението на България за въвеждане на такса върху транзита на руски газ е политическа мярка

Директорът на сръбската газова компания "Сърбиягаз" (Srbijagas) Душан Баятович заяви днес, че въведената от България такса върху транзита на руски газ през нейна територия е политическо решение, а цената трябва да бъде платена от Сърбия и Унгария, предаде Танюг.
Според него това е дискриминационна мярка, която няма правна рамка.
Баятович направи този коментар при подписването на договора за изграждане на газопроводната мрежа в белградския квартал Нови Белград.
Той отбеляза, че Сърбия е в контакт с Унгария и България, както и че правителствата на Сърбия и Унгария са излезли със съвместно изявление, определяйки решението като „враждебен акт“.
„Тук имаме две неща. Първото е, че това е някакъв вид наказание на Русия заради войната в Украйна, но интересното е, че не е прието от Европейската комисия, а този закон е приет от България. Второто нещо е, че това е някакъв вид насърчаване на втечнения газ (LNG) и това е абсолютно политическа мярка. Това е дискриминационна мярка на пазара и няма условие за въвеждането й", каза Баятович.
По думите му с тази дискриминационна мярка се наказват Сърбия, Унгария и вероятно част от потребителите в Австрия и Словакия.
Той каза още, че засега цената на газа е под 300 евро на границата със Сърбия, а ако се добавят тези сто, които предлагат законът, цената на газа се вдига с 30 процента. Според него така възникват проблеми, като на първо място е въпросът кой ще плаща увеличението.
Баятович е на мнение, че става въпрос за политическа игра вероятно на САЩ и Европейската комисия, при която обаче се наказват европейски страни. 
Той съобщи, че се водят разговори, но не може да даде подробности и да определи какъв ще бъде изходът.
Шефът на "Сърбиягаз" каза, че няма правна рамка за въвеждането на мярката и че по този начин са нарушени всички правила на пазара, както и че с въвеждането на този закон и мярка гражданите на Сърбия и Унгария трябва да пълнят българския бюджет.
"Във всеки случай Унгария и Сърбия реагираха. Унгария е член на ЕС и като се има предвид, че това е политическо решение, очаквам реакции. Не знам какво ще е решението в този момент. Дали плащането на тези такси ще повлияе на цената на газа? Да. Дали ще се отрази на крайните потребители - това зависи от преценката на сръбското правителство – няма да се гледа само цената на газа, но и икономическият растеж, инфлацията и дали населението ще може да плаща“, обяснява той.
На въпрос на Танюг дали това ще се отрази на съвместния проект за газопровод Ниш-Димитровград-София, който се строи, той отговориха, че няма да се отрази.
"Работата върви нормално, смятам, че на 26 октомври механичната част ще бъде напълно завършена. В момента текат изследвания на чистота на газа. До края на октомври, както е предвидено, газопроводът ще бъде завършен, може би ще закъснеем малко с документацията, но това няма да се отрази на цялата работа. Очакваме с колегите от България от 1 ноември да пуснем газа", каза той.
Баятович отново повтори, че решението на България за въвеждането на такси е политическо, защото целта е да се изтласка руският газ от пазарите на Сърбия и Унгария без да има алтернатива.
Той добави, че не знае какви ще са разходите, ако тази мярка не бъде отменена, но добави, че снабдяването на Сърбия с газ не е застрашено, като се имат предвид запасите.
В петък, 13 октомври,  България въведе такса от 20 лв. за мегаватчас за транзит на руски газ, доставен през нейна територия на трети страни. Към момента Унгария, както и Сърбия се снабдяват с руски газ по по газопровода "Балкански поток“. Българският премиер Николай Денков коментира тази седмица, че България има право да налага такса върху вноса и транзита на руски газ.
По-рано сръбският президент Александър Вучич посочи, че това представлява голям проблем за Сърбия и ще говори с българската страна, защото според него това решение не трябва да важи за Сърбия. „Файненшъл таймс“ цитира българския министър на финансите Асен Василев, според когото целта на въвеждането на таксата не е газът да стане по-скъп за потребителите в Унгария и Сърбия, а за „Газпром“ да е по-неизгодно да доставя газ през България.