Предсрочните избори за президент на Република Сръбска бяха свикани, след като мандатът на Додик беше прекратен след окончателно съдебно решение, което го осъди на една година затвор и шестгодишна забрана за заемане на публична длъжност заради неспазване на решенията на Върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина.
"Време е да потвърдим мандата, който народът даде на президента Милорад Додик преди три години. Тези избори не са обикновени. Те са плебисцит, в който ние трябва да защитим и потвърдим народната воля", написа Синиша Каран, кандидатът на управляващата коалиция, водена от Съюза на независимите социалдемократи (СНСД) на Додик, в публикация в социалната мрежа Екс.
Каран в момента е министър на научното и технологичното развитие и висшето образование в правителството на Република Сръбска. Преди това години наред той беше министър на вътрешните работи и е смятан за верен съюзник на известния с проруските си и националистически позиции Додик, отбелязва агенцията.
Бивш полицейски служител в годините преди войната в Босна, Каран беше включен в списъка със санкции на САЩ - от който по-късно беше премахнат заедно с Додик - заради участие в изготвянето на законодателство за потенциално отцепване на Република Сръбска от Босна и Херцеговина.
Основният му съперник ще бъде Бранко Блануша, подкрепен от мнозинството от опозиционните партии. Професор във Факултета по електроинженерство в Баня Лука, Блануша влиза в надпреварата с ограничен политически опит, но вярва, че може да победи Каран, като се позовава на аргумента, че на мнозинството от хората в Република Сръбска им е омръзнало от политиката на Додик, белязана от постоянни кризи, напрежение и широкоразпространена корупция.
Други четирима кандидати също ще участват в насрочените за 23 ноември избори, но анализаторите оценяват, че никой от тях няма реален шанс за победа, посочва ХИНА.
Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 година), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на Върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.