Ако ЕС иска да бъде геополитически съюз, той не трябва да оставя Западните Балкани в геополитически вакуум, е заявила президентката на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова в словото си в дискусията „Сигурност и устойчивост - традиционни и нови заплахи“ в рамките на Седмата среща на Европейската политическа общност, която се провежда в Копенхаген.
„Осъзнаваме, че европейската политическа общност не е за разширяване, а за приобщаване. Но приобщаването трябва да бъде ориентирано към резултатите. Най-ефективният начин за защита на Западните Балкани е да се възстанови присъединяването, основано на доверие и заслуги, единствено на критериите от Копенхаген. Това означава да се сложи край на билатерализацията на интеграцията, която намалява устойчивостта на региона и на Европа. Това трябва да започне с моята страна. Изминаха двадесет дълги години, откакто получихме статут на кандидат(-член на ЕС). Въпреки последователно прилаганите реформи, неоправданите политически пречки продължават да блокират напредъка ни и да подкопават общественото доверие в разширяването", е заявила Силяновска в изявлението си, разпространено от кабинета й в Скопие.
"Последното условие на ЕС за започване на преговори е промяна на нашата конституция. Конституцията, като lex superior и социален договор с гражданите, не може да бъде диктувана от нашите съседи или от ЕС. Освен това, обвързването на преговорите с конституционни промени отваря отново исторически, културни и езикови въпроси, които вече са решени от Преспанското споразумение с Гърция, и противоречи на принципа pacta sunt servanda (договорите трябва да се спазват), тъй като договорът с България не предвижда конституционни промени. Фокусът ни трябва да бъде върху реформите, дигитализацията и изкуствения интелект, а не върху споровете от 19-ти век”, е посочила още тя.
Според Силяновска ЕС, който приема за свой принцип „единство в многообразието“, не би трябвало „да поиска от страна кандидат да предоговори своята история, култура и език с държава членка на ЕС”, а промените в конституцията на страната, които до сега са 36 „представляват риск от спиране на парламентарната демокрация”.
„Европейският съюз трябва да разчупи бронята на консенсуса възможно най-скоро, ако иска да завърши обединението на Европа и отново да се превърне в геополитически фактор”, смята Силяновска.