Частичното повторение на президентските избори в босненската Република Сръбска остави първоначалния резултат непроменен, като кандидатът на управляващата партия Съюз на независимите социалдемократи (СНСД) Синиша Каран обяви победа, предаде ДПА.
Повторното гласуване се състоя в 136 от общо 2200 избирателни секции и противопостави Синиша Каран на кандидата на опозицията Бранко Блануша. До повторението се стигна, след като Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина анулира резултатите в част от секциите заради сериозни нередности, включително фалшифицирани подписи, гласуване от името на други лица и използване на невалидни документи. Предсрочните президентски избори в Република Сръбска се състояха на 23 ноември 2025 г.
Според информация, публикувана от Комисията късно снощи, Каран е получил общо 224 384 гласа срещу 213 513 гласа за Блануша, като се вземат предвид резултатите от частичното повторно гласуване, отбелязва агенцията.
По-рано в неделя Блануша призна поражението си, след като наблюдатели от двете партии преброиха гласовете в избирателните секции, където беше наредено повторение на вота.
Каран е близък съюзник на предишния президент на Република Сръбска – Милорад Додик, който беше отстранен от длъжност след съдебно решение заради сепаратистки дейности и получи шестгодишна забрана за участие в политическия живот, припомня ДПА. В резултат на това бяха свикани предсрочни президентски избори на 23 ноември 2025 г. Каран получи тогава 50,4 на сто от подадените гласове, което го постави с около 10 000 гласа пред Блануша, чийто резултат беше 48,2 процента.
Новият президент ще заема поста по-малко от година - до края на законодателния период през 2026 г. След това са насрочени парламентарни и редовни президентски избори.
Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 година), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на Върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява длъжностни лица.