Словения остава единствената страна членка на НАТО, която ще отдели по-малко от два процента от БВП за отбрана тази година

Доклад на НАТО сочи, че тази година Словения ще отдели по-малко от два процента от брутния вътрешен продукт за основните нужди на отбраната. Това я прави единствената страна членка на НАТО, която няма да посрещне минимума от 2 процента разходи за отбрана, договорен още през 2014 г., пише словенската национална телевизия РТВ Сло.
От НАТО съобщиха, че новото словенско правителство се е ангажирало да изпълни ангажиментите от миналогодишната среща на върха в Хага, когато лидерите се договориха до 2035 година бюджетните разходи за отбрана и сигурност да се увеличат до пет процента от БВП. От тази сума страните ще отделят 3,5 процента за основните нужди на отбраната, а 1,5 процента за други инвестиции, свързани със сигурността и отбраната.
Правителството на Янез Янша възнамерява също още тази седмица да изготви надежден национален план и да вложи до края на годината допълнителни средства за отбрана, така че да успее да надхвърли целта за два процента разходи и през настоящата година. Словенският премиер отправи критики към правителството на своя предшественик Роберт Голоб и го обвини, че е подвел съюзниците. 
Вчера в профила си в Екс Янша написа, че резултатите на Словения са заплаха не само за доверието към страната, но и за сигурността ѝ.
„Някой вярва ли действително, че сме по-умни от всички 31 страни членки? И преди всичко – защо дадоха обещание и подписаха, а след това излъгаха съюзниците ни и не изпълниха нищо?“, написа Янша.
Днес той заяви пред репортери, че Словения оттук нататък ще спазва обещанията си в НАТО.
„Това не знам коя поредна моя среща на върха на НАТО е и за първи път Словения е в позиция, в която малко навеждаме глави. Не толкова заради числата, а най-вече заради неизпълнените обещания“, каза Янша при пристигането си на втория ден от срещата на лидерите на алианса, цитиран от словенското издание „24 ур“.
Миналия месец генералният секретар на НАТО Марк Рюте съобщи на пресконференция в Брюксел, че Словения, Албания и Чехия не са постигнали целта за отделяне на 2 процента от БВП за отбрана през 2025 г. Вчера бе публикуван и официален доклад, според който Словения е отделила 1,57 процента от БВП за отбрана през 2025 г. За разлика от Албания и Чехия, които се очаква да повишат тази година разхода си над 2 процента, според предварителните оценки Словения е предвидила за отбрана тази година по-малко от 1,2 милиарда евро, или 1,61 процента от БВП.
„Първото, което ще обещаем, е, че ще си държим на думата и че това, което кажем, ще го направим“, заяви Янша. Той каза също, че няма да „мамят“, както според него е правила предишната власт, когато е представяла като разходи за отбрана неща, които не са такива. Всичко, което е обещало правителството на Роберт Голоб, според премиера Янша, няма да може да се изпълни тази година, защото държавата има и други приоритети.
В речта си миналия месец Рюте предупреди, че Словения е представила като разходи за отбрана проекти, които не попадат в договореното определение за основни разходи за отбрана. Янша обясни в публикацията си в Екс, че става въпрос за „купуване на литий, стари компютри, финансиране на леви неправителствени организации и проучвания на половото равенство в държавите южно от Сахара“.
Бившият премиер Роберт Голоб посочи в интервю за РТВ Сло, че от 2024 г. Словения представя последователно един и същи план за отбрана, който е одобрен от парламента. Той подчерта, че този план е бил представен на Срещата на върха на НАТО в Хага миналата година в присъствието на генералния секретар Марк Рюте и американския президент Доналд Тръмп и „никой не направи забележки по плана“.
„Този план казва, че ще достигнем два процента, но в тези два процента няма да включим само покупката на оръжие, защото аз лично не вярвам, че само купуването на оръжие от чужбина може да бъде гаранция за сигурност. Вместо това ще разширим понятието за сигурност като включим и по-голяма устойчивост на обществото. Обществото е сигурно, когато е устойчиво и срещу природни бедствия, когато е устойчиво срещу кибератаки, и когато военната мобилност е част от всяка военна стратегия“, подчерта Голоб.
Той допълни, че би защитил този подход дори и сега да беше на власт, тъй като по думите му „в сегашната американска администрация, за съжаление, очевидно важи само една доктрина – как да се продаде възможно най-много оръжие на европейските съюзници“. 
Според местни експерти действията на бившето правителство и докладът на НАТО поставят Словения в деликатно положение спрямо Алианса.
„Словения, честно казано, никога не е била в толкова чувствително положение (по отношение на НАТО), както е сега“, отбелязва експертът по отбрана Клемън Грошъл в интервю за словенското издание „Дело“.
По думите му, това обаче не е само резултат от решенията на правителството на Голоб, а и от отношението на словенската политика и общество към въпроса за разходите за отбрана и изпълнението на задълженията към Алианса.
„Словения по някакъв начин е заложник на вътрешнополитически сметки относно разходите за отбрана и ангажиментите към НАТО, както и на промените в средата за сигурност, които ни изненадаха напълно неподготвени“, коментира още Грошъл.
Във всеки случай настоящият премиер Янез Янша смята да „поправи грешките на предшественика си Голоб“, отбелязват словенските медии. Той обеща, че ще вложи допълнителни 300 милиона евро за отбрана до края на годината, но все още предстои да се види в какви точно проекти ще бъдат вложени тези средства.
Голоб коментира, че не би подкрепил в парламента план, според който всички разходи за отбрана ще бъдат насочени към набавяне на оръжие и ще продължава да се застъпва за проекти с вложения в устойчивостта и сигурността на обществото.
Междувременно отворен остава и въпросът за обещания от председателя на парламента Зоран Стеванович референдум за излизане на Словения от НАТО, който би променил съществено диалога за приноса на Словения в НАТО.