Уреждането на тези въпроси остава съществена част от външнополитическите приоритети на Словения, каза Файон във видеообръщение. Тя подчерта ангажираността на Словения и заяви, че ще подкрепя занапред диалога със страните наследници на всички равнища.
Според нея пълното изпълнение на споразумението трябва да се разглежда и в контекста на разширяването на Европейския съюз към Западните Балкани.
Споразумението за наследството на бивша Югославия е първият международен правно обвързващ документ, който потвърждава разпадането на някогашна Югославия и създаването на пет суверенни, равноправни страни наследници на нейните територии. Основната цел на споразумението е да уреди правата и задълженията на петте страни от гледна точка на въпросите за наследството на Югославия в съответствие с международното право.
Споразумението е подписано през 2001 г. от външните министри на Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, тогавашна Съюзна Република Югославия (наследена от Сърбия) и Македония (сега Република Северна Македония). То влиза в сила през 2004 г., когато Хърватия последна го ратифицира.
Според прессъобщение на словенското външно министерство Словения е получила собственост върху цялото движимо и недвижимо имущество на бивша Югославия, което е било в пълномощията на Словения към момента на нейната независимост. Тя поема 13 дипломатически и консулски представителства (ДКП), като след тоталната продажба на някои ДКП е получила печалба от близо 12 млн. евро. Словения е поела повече от 230 произведения на изкуството от словенски автори, които са били в ДКП в чужбина, и е получила около 220 милиона евро от наличните финансови активи на Югославия. Приема и над 100 оригинала на международни договори, на които Югославия е депозитор, които се отнасят изключително за територията на Словения. Освен това получава 13 оригинални записа на словенски игрални филми.
Министерството допълва, че като част от по-нататъшните усилия за пълно прилагане на споразумението, Словения ще продължи да обръща специално внимание на въпроса за обектите на културното наследство, включително приемствеността на архивите и безпрепятствения достъп до тях. Също така ще продължи дейността си в областта на разпределението на съществуващи дългове към трети страни или международни организации.