Словенското правителство обяви 14 август за ден на солидарност в страната, засегната от тежки наводнения


Словенското правителство обяви 14 август за ден на солидарност, като така словенците получават почивен ден, за да помогнат в усилията за отстраняване на щетите от наводненията в страната през изминалите дни. 
Словенският премиер Роберт Голоб обяви решението си  вчера в профила си в Инстаграм. Той посочи, че през последните дни са били направени много предложения от граждани на фона на катастрофалните наводнения. Едно от тях е било 14 август да бъде обявен за почивен ден, за да могат всички да покажат на засегнатите от бедствието, че не са сами.
„Така че да, правителството реши 14 август да бъде ден на солидарността. Ден, в който цяла Словения ще обедини сили и всеки от нас ще даде най-доброто от себе си. Убеден съм, че Словения може да направи това“, каза Голоб, цитиран от сайта Словения тайм.
Тъй като 15 август е християнският празник Успение Богородично,  на който в Словения се почива, словенците вече ще имат четири почивни дни заедно с уикенда.
Над 15 000 души са изразили готовността си да помогнат  в онлайн приложението Floods 2023, което бе пуснато на 7 август.  Те могат да помогнат с доброволен труд или да предоставят материали или машини.
Приложението показва списък от услуги и материали, от които Службата за гражданска защита и помощ при бедствия се нуждае, за да помогне на засегнатите от наводнения райони. Най-голямо търсене в момента има на услуги и материали за ремонт на сгради, пътища и друга инфраструктура.
Усилията за подпомагане на справянето с последиците от наводненията в страната се ръководят от Службата за гражданска защита, която разчита в голяма степен на доброволци.
Досега са изпратени около 25 000 доброволци пожарникари заедно със 787 превозни средства, за да осигурят необходимото оборудване за помощ при бедствия, каза ръководителят на Асоциацията на словенските пожарникари Янко Церквеник пред агенция СТА.
Наводненията, предизвикани от обилните валежи, които започнаха на 4 август, бяха определени от словенския премиер като най-тежкото природно бедствие от 30 години. Той каза, че щетите са за милиарди евро. Опустошени са две трети от страната, а много хора останаха без жилища. Смята се, че общо шестима души са изгубили живота си заради бурите и наводненията в страната през последните дни.
Вчера от словенската агенция за околната среда съобщиха, че водите са започнали да спадат, но някои райони все още са отцепени. 
Европейският съюз, НАТО и много европейски страни започнаха да изпращат спешна помощ към Словения.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен днес е на посещение в Словения, за да обсъди по какъв начин ЕС ще помогне за възстановяването на страната.

Никозия

КНА: Конкурентният пазар на електроенергия в Република Кипър е стратегическа реформа, каза правителственият говорител Летимбиотис

Стартирането на Конкурентния пазар на електроенергия е стратегическа реформа, каза днес говорителят на кипърското правителство Константинос Летимбиотис, добавяйки, че това...

Загреб

55 000 прасета в Хърватия са унищожени заради африканската чума по свинете, каза хърватският министър на земеделието Давид Влайчич

Министърът на земеделието на Хърватия Давид Влайчич заяви пред Комисията по земеделие на хърватския парламент днес, че 55 000 прасета...

Тирана

АТА: Движението в Северна Албания е без проблеми след падналия сняг

Първият сняг за сезона падна днес в северните райони на Албания, предаде за БТА албанската агенция АТА. Тази година в...

Копенхаген

ХИНА: Сигурността на Украйна и Европа са неразделни, каза хърватският премиер Андрей Пленкович в Копенхаген

Хърватският премиер Андрей Пленкович заяви днес в Копенхаген на срещата на върха на Европейската политическа общност (ЕПО), че сигурността на...

Прищина

Властите в град Митровица в Северно Косово премахнаха кирилските букви от надписа на града и ги замениха с латински

Властите в етнически разделения град Митровица в Северно Косово днес са премахнали кирилските букви от надписа на града и са...

Скопие

Силяновска в Копенхаген: Обвързването на преговорите с конституционни промени отваря отново исторически, културни и езикови въпроси

Ако ЕС иска да бъде геополитически съюз, той не трябва да оставя Западните Балкани в геополитически вакуум, е заявила президентката...