Случаят с Алта банка–Битоля продължава да предизвиква силни политически и институционални реакции в Северна Македония, след като лицензът на банката в Белград беше отнет, а собственикът ѝ Давор Мацура беше арестуван. Взаимните обвинения между правителството и опозицията и исканията за разследване допълнително засилиха дебата за ролята на институциите и навлизането на банката в Северна Македония.
След като вчера от Народната банка в Северна Македония сезираха прокуратурата за публични изявления със „сериозни и необосновани обвинения, свързани с Алта банка АД Битоля”, като според медиите става дума за ръководни фигури в опозиционния СДСМ, днес от СДСМ поискаха разследване срещу гуверньора на Народната банка Трайко Славески и други длъжностни лица в централната банка.
„Организираната престъпна група на (премиера Християн) Мицкоски трескаво защитава банката на (бившия резидент на Сърбия Алекдансър) Вучич. Те искат да прикрият скандала с навлизането на Алта банка в (Северна) Македония, да се спасят от отговорност, да скрият сметки, трансакции, произхода на капитала. Няма да могат. Алта банка е огромен финансов скандал и ще има отговорност. Трайко Славески и докладваните лица са обвинени в неупражняване на надлежен надзор в периода от втората половина на 2025 г. до октомври/ноември 2026 г.”, заяви в изявление пред прокуратурата генералният секретар на СДСМ Александър Саша Димитриевич.
От партията поискаха да бъде установено изпълнени ли са условията за придобиване на банката в Битоля от Алта банка-Белград, да бъде установено „защо не са проверени репутацията на собственика, произходът на парите и рисковете за безопасността и стабилността на банката" и изразиха съмнение, че Народната банка на Северна Македония не е използвала своевременно законовите механизми и е допуснала рисковете да се прехвърлят върху гражданите на Северна Македония. От опозиционната партия искат за бъде поета отговорност по Закона за Народната банка и Наредбата за предотвратяване на прането на пари, както и да бъде направена проверка на трансграничните сделки, свързани с банката.
От управляващата ВМРО-ДПМНЕ обвиниха СДСМ и Венко Филипче в "разпространение на лъжи и манипулации". В изявление говорителят на партията Валентин Манасиевски заяви, че Алта банка не е имала забрана да оперира в Европейския съюз, че банката притежава дял в австрийската Адико банк и има споразумение за сътрудничество с Райфайзен банк, а институциите в Северна Македония не са имали основание да ѝ попречат да влезе в страната.
На заседание на парламентарната комисия по бюджет и финанси вчера по време на дебат, свързан с Алта банка-Битоля, премиерът на страната Християн Мицкоски обвини СДСМ, че по време на правителството на Димитър Ковачевски са направени стъпки за осъществяване на контакт с Алта банка. Филипче отхвърли твърденията като неверни и уточни, че целта на правителството тогава е била да защити капитала на държавата, от коалиционния партньор в управлението на страната ВЛЕН обаче също излязоха с реакция, според която изнесеното от Мицкоски „повдига сериозни въпроси относно ролята на ДСИ, бившия финансов министър от ДСИ Фатмир Бесими и сделките, които изискват спешни отговори”.
„В продължение на години ДСИ използва патриотизма като политически щит. Днес, когато се повдигат въпроси за финансовите отношения със сръбския бизнес свят, вместо отговори се избира да бъде атакуван въпросът за полагането на адвокатски изпит на албански език. ВЛЕН изисква от прокуратурата да разследва всички транзакции и ролята на замесените лица”, се казва в позицията на ВЛЕН, от където днес поискаха оставката на председателя на ДСИ Али Ахмети, повдигайки въпроси за предполагаеми финансови връзки между компании, свързани с неговия семеен кръг и базираната в Белград Алта банка.
По темата се намеси и бившият министър на външните работи в правителството на Димитър Ковачевски Буяр Османи, който във Фейсбук профила си отхвърли твърденията на Християн Мицкоски, че предишното правителство на СДСМ и ДСИ е отговорно за случая с Алта банка. Според Османи документът от 2023 г., който Мицкоски представи в парламента, няма връзка с решението на сегашното правителство за навлизане на Алта банка-Белград в Северна Македония. Документът от 24 октомври 2023 г. по думите му се отнася до защитата на собствеността и законните интереси на държавата във връзка с акции в Алта банка-Белград, придобити чрез правоприемството на бивша Югославия.
"За разлика от това, решението на правителството от 23 септември 2025 г. се отнася до конкретна оферта от Алта банка за закупуване на акции в Стопанска банка-Битоля от 16 публични институции (в Северна Македония), написа Османи, според когото „в политиката може да се манипулира чрез тълкуването на документите, но съдържанието им не може да се променя“.
От ДСИ днес дадоха срок от 24 часа, в който ВМРО-ДПМНЕ и ВЛЕН да се извинят за твърденията си, че предишното правителство е дало разрешение на Алта банка да влезе в Северна Македония, в противен случай обявиха, че ще заведат дела.
След като положи клетва днес, новият ръководител на Основната прокуратура за борба с организираната престъпност и корупцията Искра Хадживасилева, заяви, че прокуратурата следи развитието на събитията, свързани с Алта банка, но по думите й са необходими конкретни факти и доказателства.
„За да има прокурорска позиция, трябва да има конкретни материали и факти, независимо какво се говори публично, какво се разпространява в медиите или какво излиза от журналистически статии”, заяви Хадживасилева.
Алта банка-Белград придоби банката в Битоля преди година, а на 3 ноември Търговският съд в Белград откри производство по несъстоятелност срещу банката, след като на 1 ноември Народната банка на Сърбия отне оперативния й лиценз, а собственикът и двама служители бяха арестувани по подозрение за злоупотреба със служебно положение.