„Редовното снабдяване с газ е осигурено чрез Турския, съответно Балканския поток, със задържани условия на снабдяване“, каза Баятович.
По думите му Сърбия разполага с общо 22,6 милиона кубични метра газ.
„Това са 10 милиона кубични метра дневно снабдяване на Сърбия. Купихме и вече платихме шест милиона кубика дневно от унгарския МВМ. Има 1,1 милиона кубика от Азербайджан. можем да разчитаме на 2,5 милиона от Банатски двори и допълнителни три милиона от Унгария, от резервоарите за газ, които „Сърбиягаз“ купи“, подчерта той.
Баятович допълни, че не се очаква увеличение на цените за домакинствата и към момента цените на европейските борси падат, което облекчава допълнителните разходи.
Относно дългосрочните споразумения на Сърбия за купуване на газ и санкциите на Европейския съюз срещу Русия, той коментира, че до 1 януари 2028 г. страната няма да има юридически пречки за купуването на руски газ.
„До 1 януари 2028 г. няма никакви проблеми за това Сърбия да купува руски газ, да го транспортира и да го използва в Сърбия. Това е категорично най-евтиният газ“, подчерта той.
Директорът на „Сърбиягаз“ отбеляза още, че Сърбия разговаря и с други потенциални доставчици, но на този етап алтернативите са по-скъпи.
Сърбия е зависима от руския природен газ, като според данни на Сръбския статистически институт 80 процента от вноса му е от Русия, отбелязва сръбската редакция на Радио „Свободна Европа“.
Дългосрочното споразумение за снабдяване на Сърбия с руски газ изтича в края на тази година, а сръбският президент Александър Вучич каза на 23 декември, че Сърбия е постигнала споразумение с Русия за удължаване на споразумението до 31 март 2026 г.
След руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Белград се обърна към енергийно сътрудничество с Азербайджан, пише още РСЕ. Газът от Азербайджан достига до Сърбия по новия газопровод до България, който стартира работа през декември 2023 г.