Сърбия отбелязва днес 25 години от бомбардировките на НАТО

Сърбия отбелязва днес 25 години от началото на въздушните удари на НАТО срещу тогавашна СР Югославия, които сложиха край на кървавия конфликт в Косово (1998–1999 година) между режима на сръбския националист Слободан Милошевич и стремящите се към независимост косовски албански бойци. 
Президентът на Сърбия Александър Вучич коментира днес по повод годишнината, че въпреки всичко Сърбия е жива, по-силна и по-смела и че нейната свобода никога няма да бъде отнета.
Вучич напомни в профила си в Инстаграм, че днес се навършват 25 години от началото на бомбардировките на НАТО и че "19 от най-силните страни са нападнали Сърбия без никакво право и за първи път без решение на Съвета за сигурност на ООН".
"В продължение на 78 дни те унищожаваха страната ни. Убиваха деца. Разпокъсваха територията ни. Но въпреки всичко Сърбия живее. Събудена. По-силна. По-смела. Непокорна. И преди всичко свободна. Свободата е по-ценна от въздух, никога няма да могат да ни отнемат свободата. Сърбия ще живее!" написа Вучич.
До въздушните удари, известни в Сърбия като "агресията на НАТО", се стига след неуспешни преговори и отказа на Белград да подпише споразумението от Рамбуйе от 18 март 1999 г.
Въздушните удари са предприети за първи път в историята на алианса без одобрението на Съвета за сигурност на ООН, тъй като Русия и Китай не ги подкрепят.
Това е първата подобна кампания срещу суверенна държава от съществуването на алианса, отбелязва Франс прес.
Бомбардировките приключват на 10 юни 1999 година с Кумановското споразумение, предвиждащо изтеглянето на сръбската армия от Косово. Така се слага край на въоръжения конфликт между сръбските правителствени сили и албанските бунтовници, отнел живота на над 10 000 души. 
След операцията бившата сръбска област, населена предимно с етнически албанци, е поставена под управлението на ООН.
Косово едностранно обяви независимост през 2008 г., която Сърбия отказва да признае. Според косовските власти над сто държави членки на ООН признават държавността на Косово. Русия, Китай и Индия са сред страните, които не признават косовската независимост, както и пет страни членки на ЕС. Белград и Прищина водят преговори за нормализиране на отношенията си с посредничеството на ЕС, но процесът, белязан от взаимни обвинения, е съпътстван от непрекъснато напрежение.
Броят на цивилните, убити при въздушните удари в Сърбия, не е установен официално. Според правозащитни организации няколкостотин души са загинали при бомбардировките на НАТО, докато Сърбия твърди, че броят на жертвите е бил много по-голям.
По данни на Министерството на отбраната на Сърбия са убити 1031 членове на армията и полицията, а убитите цивилни са около 2500 души, сред които 89 деца. Почти няма град в Сърбия, който да не е бил обект на ударите поне няколко пъти през 11-те седмици на атаки, отбелязва сръбската национална телевизия РТС. 
При бомбардировките са разрушени или повредени жилища, пътища, жп линии, летища, болници, детски градини, училища, мостове и паметници на културата, допълва РТС.
От руското външно министерство заявиха днес във връзка с годишнината от бомбардировките, че НАТО никога няма да може да измие позора от военните престъпления, че никой не вярва в демагогията на алианса за защита на демокрацията, информира ТАСС.
По повод годишнината днес в белградския парк Ташмайдан бе положен венец на паметника на децата, убити при бомбардировките. Паметникът изобразява момиче с крила с надпис "Ние бяхме само деца". На церемонията присъстваха министърът на труда и социалните въпроси на Сърбия Никола Селакович, както и посланици на страни, осъдили въздушните удари на НАТО. Венци бяха положени и на мемориални плочи на различни места в сръбската столица, както и в Грачаница и етнически разделения град Митровица в Северно Косово. 
Централната церемония е тази вечер в град Прокупле, Централна Сърбия. На нея ще присъства сръбският президент Александър Вучич, президентът на босненската Република Сръбска и сръбският патриарх Порфирий. 
Освен речите и художествената програма близки на загинали при бомбардировките ще споделят спомените си.
Първите бомби от кампанията на НАТО падат в Прокупле още на 24 март 1999 г., припомня РТС. Целта е местната казарма. Тук загива войникът Бобан Неделкович, който е първата жертва на въздушните удари на НАТО, а петима негови другари са ранени.