Сърбия отчита най-нисък мигрански натиск от началото на мигранската криза през 2015 година

Комисарят по въпросите на бежанците и миграцията Наташа Станисавлевич обяви, че само  9500 мигранти са регистрирани в центровете за прием и убежище през 2025 г. и оцени, че това е най-ниският мигрантски натиск върху Сърбия от началото на мигрантската криза през 2015 г., предава агенция ТАНЮГ.
Станисавлевич каза, че сръбската държава помага на всички бежанци, вътрешно разселени лица и лица, които са върнати въз основа на Споразумението за реадмисия, за да подобрят условията си на живот и да си осигурят по-добро бъдеще.
Тя заяви, че през 2025 г. са отпуснати общо 540 милиона динара за жилищно осигуряване на бежанци, вътрешно разселени лица, бенефициенти по Споразумението за реадмисия, както и за разпределяне на дърва за огрев и хранителни пакети.
По случай 18 декември, Международния ден на мигрантите, председателят на Съвета на директорите на Центъра за защита и подпомагане на търсещите убежище Радош Джурович заяви, че „във всеки един момент поне 700 до 1000“ души пребивават нелегално и че според оценките най-малко 35 000 са влезли и преминали през Сърбия тази година.
Джурович заяви още пред агенция Бета, че „не само бежанци влизат и преминават през Сърбия, но има и непрекъснат приток на легална работна ръка“, защото, както той заяви, „трудовите мигранти все по-често идват в Сърбия в условията на хроничен недостиг на местна работна ръка“.
Той добави, че присъствието на мигранти от Украйна и Русия в Сърбия е с малко по-различен характер, защото те се ориентират по-бързо заради близостта на езика, религията и традициите.
От началото на годината до края на октомври в Сърбия е имало 1127 украински граждани, на които е предоставена хуманитарна закрила, а според оценки в страната има над 40 000 руски граждани и над 6000 украинци“, каза Джурович.
„Изглежда, че поради лошо планиране и инертен подход пропуснахме възможността да приемем по-голям брой украински бежанци“, които, както каза Джурович, „са преминали през Сърбия в голям брой, но не са видели там общество, в което биха могли да намерят убежище, да останат по-дълго и да започнат нов живот“, посочи той.
„Ако бяхме осигурили ефикасна и бърза защита и прием, можехме не само да им помогнем хуманно, но и да осигурим по-добър отговор на хроничния недостиг на работна сила в Сърбия“, каза той.