Сърбия се разделя с 2025 година, разтърсена от масови антиправителствени протести, изправена пред опасност от криза с горивата заради санкции на американското правителство срещу единствената национална петролна компания НИС, а държавите членки на ЕС отказаха да ѝ дадат „зелена светлина“ да продължи процеса на присъединяване към Съюза и да отвори клъстър 3 „Конкурентоспособност и растеж“.
ПРАВИТЕЛСТВОТО ПАДНА, НО ПРЕЗИДЕНТЪТ НЕ НАСРОЧИ ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ
В края на януари правителството на Милош Вучевич подаде оставка заради инцидент в северния сръбски град Нови Сад, където привърженици на управляващата Сръбска прогресивна партия нападнаха с бухалки група протестиращи студенти, а един от тях претърпя черепно-лицева операция заради счупена кост.
Уличният натиск срещу управляващите се засили в първите дни на януари заради инцидент на първи ноември 2024 година, когато в Нови Сад се срути бетонната козирка на наскоро ремонтираната жп гара и причини смъртта на шестнадесет души, а един бе тежко ранен.
В същия ден граждани и политически активисти се събраха спонтанно на протест, а при първия организиран голям протест в Нови Сад на пети ноември се стигна до сблъсъци с полицията и масови арести.
В края на ноември студенти блокираха над 60 факултета в страната в знак на солидарност със семействата на жертвите и оглавиха протестите, издигайки антикорупционни искания.
През декември към протестиращите се присъединиха университетски преподаватели, учители и ученици в гимназиалните класове в цялата страна, а студентите призоваха за обща стачка.
На 24 януари стотици хиляди не отидоха на работа в сръбската столица Белград и в много сръбски градове.
Тогава млада жена бе ранена от автомобил, който премина през множеството в момент на шествие в кв. „Нови Белград“ в Белград.
В същия ден сръбският президент Александър Вучич обяви учредяването на ново надпартийно движение, в което по думите му всеки може да се запише.
Протести и блокади, до които студентите се придвижваха пеша или с велосипеди, започнаха да се провеждат всеки ден в цялата страна, а протестиращите многократно отказаха поканата за диалог от страна на управляващите, включително от президента Александър Вучич.
„Ти не си компетентен!“, скандираха студентите към държавния глава и настояваха правораздавателните институции да издирят и накажат виновните за трагедията в Нови Сад.
Анализаторът д-р Бобан Стоянович по политически науки е на мнение, че след пети октомври 2000 година (оттеглянето на бившия юголидер Слободан Милошевич от власт), 2025 година е „най-демократично заредената година за Сърбия“.
„Случиха се много, много големи неща, целта не е постигната, но е създадена сериозна основа за това какво да се прави, когато се стигне до смяна на управлението. Но бих казал, че като общество преживяхме един вид генерационен шок, който фундаментално ще предопредели както отношението ни към демокрацията, така и какво трябва да бъде поведението на някои бъдещи политици, които ще ръководят тази страна“, каза д-р Стоянович пред регионалната телевизия Ен1.
На 15 март в Белград бе свикан многохиляден протест, на който по време на минутите мълчание в памет на жертвите в Нови Сад гражданите се разпръснаха, споделяйки, че са чули звук, наподобяващ приближаващ се самолет, и са изпитали главоболие и моменти на паника и дезориентация.
Опозицията обвини управляващите, че са използвали незаконно звуково оръжие срещу протестиращите, но те отрекоха.
На 16 април Народната скупщина (сръбският парламент) излъчи ново правителство, но с безпартиен премиер – 62-годишния Джуро Мацут, ендокринолог, без опит в политиката.
„Сърбия е уморена от протести!“, каза Мацут в словото си пред сръбските депутати, изпъстрено с цитати с патриотична насоченост на известни сръбски личности.
Новият кабинет бе избран с мандата на управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП), основана от сръбския президент Александър Вучич.
На пети май студентите, участващи в блокадата на над 60 факултета, издигнаха искане за свикване на предсрочни парламентарни избори, но президентът Вучич отказа да ги насрочи.
Студентите обявиха, че няма да участват пряко във вота, а ще подкрепят листа с кандидати за членове на Народната скупщина, които имат обществен авторитет и досега не са били част от политическия живот на страната.
На 28 юни, Видовден, се проведе нов многохиляден протест в Белград, който постави ултиматум до 21 ч. местно време правителството да направи предложение до президента за свикване на предсрочни избори.
Ултиматумът не беше изпълнен, протестът прерасна в прояви на гражданско неподчинение, сблъсъци с полицията и масови арести, а протестиращите обвиниха силите на реда в прекомерна употреба на сила.
В същия ден, 28 юни, който е натоварен с историческа символика за сърбите, президентът Александър Вучич се появи в лагера на своите привърженици, разположени в палатки и шатри в пространството между Президентството и Народната скупщина, и обяви, че протестът се е провалил, а „победители са тези, които са против блокадите, на които им е писнало от всичко и искат да живеят нормално и спокойно в Сърбия“.
Цялото лято премина под високо социално напрежение в Сърбия, а през август протестиращи разрушиха и предизвикаха пожар в партийните офиси на управляващата партия в Белград, Нови Сад и други сръбски градове.
ЕСЕНТА И ПОЛИТИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО НА АЛЕКСАНДЪР ВУЧИЧ
С настъпването на есента социалното напрежение в страната остана, независимо че студентите не подновиха блокадите на факултетите и се явиха на изпити в сесия с удължени срокове.
Междувременно сръбският президент Александър Вучич многократно обяви, че в Сърбия ще има предсрочни парламентарни и президентски избори, но отново не насрочи дата за тяхното провеждане.
Вучич, който изпълнява втори мандат на президентския пост и според сръбската конституция няма право повече да се кандидатира, каза, че вече се чувства ветеран в политиката и работи за запазване на своето политическо наследство.
От 2 до 4 септември Вучич посети китайската столица Пекин по повод честванията на 80 години от края на Втората световна война, а през май присъства на военния парад в Москва по същия повод и така продължи да се движи по дългия сръбски завой на Изток, който все повече отдалечава бившата югорепублика от Европейския съюз и Запада.
„Стоманена“ – така нарече дружбата между Сърбия и Китай Вучич през юли, когато Европейският съюз втвърди тона и предупреди Китайската народна република, втора по население в света след Индия, че европейският пазар е отворен за китайските стоки, но не вижда съответната реципрочност от страна на Пекин.
През септември китайският президент Си Цзинпин, след срещата си с Вучич, също използва определението „стоманено“ по отношение на приятелството между двете страни.
В Пекин сръбският президент се срещна с повече от дузина китайски фирми, благодари им за инвестициите и отправи молба Китай да продължи да прави бизнес в Сърбия.
Сръбските власти обявиха, че Китай е най-големият инвеститор в Сърбия с вложения от седем милиарда и двеста милиона евро за 2025 година, а търговският обмен между двете страни е осем милиарда и петстотин милиона евро.
Според официални данни на сръбските власти в ремонта на жп гарата в Нови Сад, където на първи ноември 2024 година се срути бетонната козирка и причини смъртта на шестнадесет души, участват няколко китайски държавни фирми.
По време на посещението си в Китай Вучич покани в делегацията бившия сръбски президент Томислав Николич, защитник на тезата, че Сърбия трябва да се присъедини към съюза Русия–Беларус.
Според съобщение на пресслужбата на сръбския президент Николич бе част от делегацията в Китай като председател на Националния съвет за координация с Руската федерация и Китайската народна република. Вучич и Николич са съучредители на управляващата Сръбска прогресивна партия, а Николич е нейният първи председател.
По време на многодневното си посещение в Китай сръбският президент за първи път каза, че възнамерява да се оттегли от властта и се надява, когато този момент настъпи, да работи заедно с дъщеря си, която след дипломирането си ще отвори своя компания за социологически проучвания в Сърбия.
„На мое място един ден ще дойде някой, който не е толкова независим, който е по-възпитан, по-добре приет от Европа“, коментира Вучич засилените критики на Брюксел, след като нарече членове на Европейския парламент, присъствали на антиправителствен протест в Нови Сад, „най-долна европейска измет“.
АМЕРИКАНСКИ САНКЦИИ И/ИЛИ СДЕЛКА ЗА НИС
На 9 октомври влязоха в сила американските санкции срещу единствената петролна компания на Сърбия НИС, отлагани осем пъти, след като на 10 януари, заради войната в Украйна, Вашингтон поиска пълното излизане на руския капитал от компанията.
Едва в края на ноември руската страна обяви, че е готова да продаде своя дял, а унгарската петролна компания МОЛ прояви интерес да купи част от руския капитал в НИС.
Сръбската държава притежава 29,9 процента от акциите на НИС, докато основен собственик остава „Газпром нефт“ с 44,9 десети процента. В края на септември базираната в Санкт Петербург компания „Интелиджънс“ (Intelligence), свързана с „Газпром“, придоби дела от 11,3 процента на компанията-майка „Газпром“.
Вследствие на санкциите Сърбия е заплашена от криза за петролни продукти, но сръбските власти уверяват, че страната разполага със запаси от горива и трикратно е увеличила вноса им.
„Досега правихме всичко, което и както поискаха нашите руски приятели“, каза сръбският президент Александър Вучич и даде срок на руската страна от 50 дни да продаде своите активи.
След този срок, който изтича на 15 януари 2026 г., сръбската държава възнамерява да изкупи руската част и да въведе свое управление на компанията.
Вучич обяви, че това не е „национализация“, но в държавния бюджет на Сърбия за 2026 г. е предвидена сума за откупуването на руския дял в НИС.
През есента на 2025 г. Сърбия се сблъска с още една пречка в областта на енергийните ресурси. Очакванията на сръбските власти да подпишат през октомври и ноември нов договор за доставка на газ с Русия не се оправдаха.
На този фон два пъти през годината руските специални служби излязоха с подробни доклади, че Сърбия продава оръжия на Украйна и „забива нож в гърба на Русия“.
В края на декември Вучич обяви, че страната е постигнала краткосрочно споразумение за доставки на руски газ до 31 март.
Той потвърди информацията, че унгарската петролна компания МОЛ е един от кандидатите за руския капитал в НИС.
Още през ноември унгарски представители казаха, че МОЛ проявява интерес, но само към 11,3 процента от руския дял в сръбската компания.
А унгарският премиер Виктор Орбан, който е изправен пред парламентарни избори през април 2026 г., разговаря за сделката с руския президент Владимир Путин по време на посещението си в Москва, посветено на сключване на дългосрочни договори на ниска цена за доставка на руски петрол и газ за Унгария.
Освен унгарската МОЛ, друг купувач, проявил интерес към руския дял в НИС, е петролна компания от Обединените арабски емирства, но подробности за развитието на търговските преговори не са известни.
Наскоро външният министър на Сърбия Марко Джурич обяви, че очаква до няколко седмици епизодът с липсата на лиценз за дейността на НИС заради американските санкции да приключи с положителен резултат и руският мажоритарен дял да бъде продаден.
ПО ПЪТЯ КЪМ ЕВРОПА СЪРБИЯ СТОИ НА ЕДНО МЯСТО ВЕЧЕ ЧЕТИРИ ГОДИНИ
Европейската интеграция на Сърбия през 2025 г. навлезе в „глуха улица“, след като през декември страните членки на ЕС отново не постигнаха съгласие за отварянето на клъстър 3 „Конкурентоспособност и растеж“. За последен път страната отвори клъстър от преговорите с ЕС в края на 2021 година.
ЕС приветства факта, че евроинтеграцията остава стратегическа цел на Сърбия, но подчерта, че Белград трябва по-ясно да докаже тази ориентация както с конкретни действия, така и с политически послания, се казва в заключенията от заседанието на Съвета по общи въпроси (GAC) на ЕС в Брюксел, приети на 16 декември.
В документа се отбелязва досегашният напредък на Сърбия в преговорния процес, като към момента са отворени 22 от общо 35 преговорни глави, а две от тях са временно затворени. Съветът припомня оценката на Европейската комисия, че Сърбия поддържа нивото си на готовност по първоначалните критерии в клъстър 3, но подчертава, че въпросът за неговото отваряне ще бъде разгледан отново едва след постигане на значителен допълнителен напредък във върховенството на закона и в нормализирането на отношенията с Косово, което остава ключов фактор за темпа на преговорите.
По отношение на вътрешнополитическата ситуация Съветът се спира на протестите след инцидента на жп гарата в Нови Сад, като отбелязва, че макар свободата на събранията по принцип да е гарантирана, са необходими допълнителни усилия за нейното укрепване и за осигуряване на безопасността на журналистите. Съобщенията за насилие и прекомерна употреба на сила изискват безпристрастни и задълбочени разследвания, се посочва в заключенията, като Белград е призован да деескалира напрежението и да насърчи приобщаващ обществен диалог с участието на всички заинтересовани страни, включително гражданското общество.
Съветът отново подчертава значението на защитата на основните права, сред които свободата на медиите и изразяването, защитата на уязвимите групи и недискриминационното третиране на малцинствата, и призовава за бързо и прозрачно назначаване на Съвета на Регулаторния орган за електронни медии (РЕМ). Министрите приветстват измененията в Закона за единния избирателен регистър, но акцентират върху необходимостта от тяхното пълно и правилно прилагане, както и от изпълнение на останалите препоръки на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
По икономическите критерии Съветът оценява, че Сърбия е добре подготвена за функционираща пазарна икономика, но я насърчава да засили усилията си за повишаване на конкурентоспособността си в рамките на ЕС. Подчертава се и необходимостта от укрепване на добросъседските отношения, регионалното сътрудничество, работата по военните престъпления и пълното сътрудничество с Международния остатъчен механизъм за наказателни трибунали.
В заключенията се приветства постепенното засилване на привеждането на Сърбия в съответствие с общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, но се подчертава очакването Белград да бъде в пълно съответствие с тях, включително по отношение на ограничителните мерки на ЕС срещу Русия и Беларус във връзка с войната в Украйна. Съветът потвърждава и пълната си подкрепа за водения с посредничеството на ЕС диалог между Белград и Прищина за нормализиране на отношенията.
Часове след заключенията на Съвета по общи въпроси на ЕС сръбският президент Александър Вучич обяви, че няма да присъства на срещата на върха ЕС – Западни Балкани в Брюксел.
„За първи път през последните тринадесет или четиринадесет години нито аз, нито който и да е друг от Сърбия ще отиде на тази междуправителствена конференция. Никой няма да представлява Република Сърбия, така че Западните Балкани ще бъдат без Република Сърбия“, каза Вучич и уточни, че страната ще продължи европейския си път, докато той е начело на президентската институция, и добави: „а след това, ще видим“.
Сърбия е кандидат за членство в ЕС от 2012 година, а сръбският президент Александър Вучич обяви наскоро, че очаква страната да стане пълноправен член преди 2030 година.
Мандатът на Александър Вучич, втори поред и последен според конституцията на страната, изтича през 2027 година.
Две години преди края на мандата си сръбският държавен глава за първи път бе изправен пред най-голямото предизвикателство в дългата си политическа кариера – дванадесетте месеца на изтичащата 2025 година.