Сърбия разследва осем месеца трагедията в Нови Сад, се казва в доклад на ЕК за върховенството на закона в борбата с корупцията

В годишния доклад на Европейската комисия (EК) за върховенството на закона в борбата с корупцията в Сърбия се разглеждат делата, започнали преди месеци за търсене на виновните за срутването на козирката  на жп гарата в северния сръбски град Нови Сад през ноември миналата година, което причини смъртта на 16 души и рани тежко 1 човек, съобщават сръбските медии.
В доклада, публикуван вчера, ЕК припомня, че през декември 2024 г. Висшата прокуратура в Нови Сад повдигна обвинения срещу 13 длъжностни лица за застрашаване на обществената безопасност, между които бе и бившият министър на строителството, транспорта и инфраструктурата  Горан Весич.
От комисията обаче посочват, че "последвалите паралелните разследвания на свързани корупционни престъпления са създали рискове от некоординирани действия поради разделените отговорности между четирите специализирани отдела за борба с корупцията и Прокуратурата за борба с организираната престъпност".
„Първоначално както Висшата прокуратура в Нови Сад, така и Висшата прокуратура в Белград започнаха отделни разследвания, които по-късно бяха прехвърлени на Прокуратурата за организирана престъпност. Това прехвърляне даде възможност на един прокурор да проведе разследване, което все още продължава“, се посочва в доклада на ЕК.
В текста на доклада се припомня, че през март Европейската прокуратура също започна разследване във връзка с реконструкцията на жп гарата в Нови Сад.
Що се отнася до борбата с корупцията, Европейската комисия критикува Сърбия  заради недостатъци в законодателството,  и по конкретно в правомощията и действията на Прокуратурата за организирана престъпност.
„Ролята и мандатът на тази прокуратура по отношение на координирането на разследванията за корупция, водени от специализирани отдели на висши прокуратури, не са достатъчно прецизно регламентирани от закона. Това заплашва последователността на действията в борбата с корупцията и намалява ефективността на практика. Освен това, липсата на прозрачност в работата на прокурора, както и слабият контрол върху прекратените дела и честите забавяния, влияят негативно върху общественото доверие и отговорността на институциите“, се казва в доклада на ЕК.
По повод Националната стратегия за борба с корупцията за периода 2024-2028 г., Европейската комисия заявява, че тя включва мерки, препоръчани по-рано, които се отнасят до сектори, особено податливи на корупция, но, че дейностите, включени от сръбските власти в Плана за действие, са с по-тесен обхват и не включват изцяло направените препоръки.
Пред Сърбия остават предизвикателства за установяването на надеждни резултати по отношение на разследванията, обвинителните актове и окончателните решения по случаи на висока степен на корупция, включително конфискацията на имущество от престъпна дейност, се казва още в годишния доклад на ЕК за върховенството на закона в борбата с корупцията, съобщава сайтът European Western Balkans.
В документа ЕК отправя и ретроспективен поглед към „най-ожесточената“ борба срещу корупцията, която президентът на Сърбия Александър Вучич обяви в средата на януари.
Според Европейската комисия тези разследвания пораждат опасения относно системната борба с корупцията без политическа намеса.
„През февруари 2025 г. бяха арестувани 153 души, като някои от арестите бяха свързани със случаи, които дълго време бяха в застой. Сред арестуваните бяха държавни служители, директори на държавни дружества, представители на местните власти и директори на здравни центрове“, напомня ЕК, цитирана от European Western Balkans.