Посланикът на САЩ в Сърбия Кристофър Хил каза пред националната телевизия РТС, че Сърбия започва да взима правилните стратегически решения и добивът на литий с Германия е „правилният път“.
Хил посочи, че възприема добива на литий в Сърбия като голяма възможност за страната, но „в краен случай всичко зависи от сръбския народ“.
„Първо, смятам, че хората имат право да протестират. Хората имат право да изразяват позициите си. Това е част от процеса на диалог. (…) Това е само част от цената на демокрацията. Имам усещането, че преминавайки през този процес, Сърбия ще изгради по-силна демокрация, заради участието на гражданското общество“, отбеляза Хил в интервю за телевизията снощи.
През юли Белград възстанови лиценза на австралийската компания "Рио Тинто" за добив на литий в долината Ядар, Западна Сърбия, две години след като предишното правителство спря процеса поради протести на природозащитни групи. Ако проектът бъде осъществен, той би бил най-голямата литиева мина в Европа и би покривал 90 процента от нуждите на Стария континент от този ценен за зеления преход метал.
От 28 юни досега в Сърбия бяха организирани множество протести срещу добива на литий поради опасения за вредата му за околната среда. Протестиращите призовават сръбските власти да приемат закон за трайната забрана на проучванията и експлоатацията на литий и бор в Сърбия.
Американският посланик в Белград посочи, че едно от правилните стратегически решения, които Сърбия е взела в последно време е купуването на френски изтребители „Рафал“.
„Това, което Сърбия прави не е просто купуване на самолети, а купуване на отношения с военновъздушните сили на НАТО“, посочи Хил.
Той отбеляза, че по време на посещението на френския президент Еманюел Макрон в Белград, както и на германския канцлер Олаф Шолц преди това, е направена ясна промяна в ориентацията и че САЩ биха искали да видят как Сърбия продължава да върви по този път.
„Това не означава, че не трябва да се занимаваме със ситуацията в Косово. (…) Мисля, че изпратихме ясни послания през последните дни и седмици, особено около (ситуацията) с моста в Митровица и Съюза на сръбските общини. Бяхме пределно ясни, че тези, които се отклонят от диалога (за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина) рискуват да се отклонят от нашата политика“, подчерта американският посланик в Сърбия.
Сърбия и косовските сърби не признават обявената през 2008 г. независимост на Косово. Двете страни водят диалог за нормализиране на отношенията под егидата на Европейския съюз. Сформирането на Съюз на сръбските общини в Косово в районите, където живеят предимно косовски сърби, е предвидено още в споразумението между Белград и Прищина от Брюксел от 2011 г., но той все още не е създаден.