Сръбски професор разяснява какво означава Сърбия "де факто" да признае Косово

Сръбският професор по международно право Марко Миланович каза днес, че обществото не знае какво точно означава искането на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен Сърбия да признае "де факто" Косово и иска ли сега Брюксел от президента Александър Вучич нещо повече от това, което е записано в постигнатите досега споразумения, предаде агенция Бета.
Тази формулировка за "де факто" признаване на Косово е използвана за първи път от лидерите на Германия, Франция и Италия в съвместното им съобщение. Миланович каза за телевизия Ен 1, че "де факто" признаване може да бъде правно обвързващо всеобхватно споразумение, което всъщност е международен договор, който трябва  да бъде задължително ратифициран в парламентите на Сърбия и Косово.
"Това би било де факто признаване и би изпратило ясен сигнал към други държави, че Сърбия се е отказала от Косово във всеки реален смисъл, само не номинално", обясни професорът.
Той обаче изтъкна, че му изглежда нереалистично Вучич и /премиерът на Косово Албин/ Курти да сключат подобно споразумение в кратък или средно дълъг срок.
Миланович добави, че Урсула фон дер Лайен е направила едновременно и предложение за приемане в ЕС, и ултиматум, по думите му, "ако искаме, може да направим това, което се иска от нас, но големият въпрос е какво точно се иска от нас".
Той обясни, че "де факто" признаването няма ясно определено значение в международното право и международните отношения.
Понякога това може да означава само установяване на някакъв вид дипломатически отношения или квази дипломатически отношения, тоест откриване на мисии, които няма да са на ниво посолства, каза професорът.
Той напомни, че постигнатото в Охрид споразумение налага Сърбия и Косово са установят постоянни мисии на територията на всяка от тях, но това не подразбира мълчаливо признаване, каквато е постоянна дипломатическа мисия на ниво посолства.
"Казвала ли е недвусмислено Сърбия, че смята Косово за суверенна държава? Не е. Това, което е нужно на Косово, е ясен сигнал, че Сърбия вече не държи на голямото си право на суверенитет и това отваря пътя на Косово да установява дипломатически отношения с държавите, които не го признават и отваря път към ООН. Това споразумение не съдържа това, ако съдържаше, Косово вече щеше да е признато от други държави", обясни Миланович.
"Ако това е всичко, което искат от него - Сърбия да открие дипломатическа мисия в Прищина, която няма да се нарича посолство, Вучич може да го направи. Вече има служба за свръзка. Друго нещо са приказките за ООН. Но Косово не може да влезе в ООТ без решение на Съвета за сигурност, а там са Русия и Китай", каза професорът.