Сръбският премиер в оставка посети Вишеград в Босна и Херцеговина

Министър-председателят на Сърбия в оставка Джуро Мацут беше днес във Вишеград (Босна и Хергеговина), където посети работите по реконструкцията на пешеходния мост на река Ръзав (ръкав на р. Дрина) и присъства на тържественото заседание в Андричград, по случай празника на община Вишеград (Рождество на Пресвета Богородица, който се чества всяка година на 21 септември), предава агенция ТАНЮГ.
При посещението на работите по реконструкцията на моста, които се изпълняват с подкрепата на Електроенергийната компания на Сърбия, Мацут заяви, че Сърбия остава ангажирана със сътрудничеството с Република Сръбска (съставната част на Босна и Херцеговина, населена предимно с босненски сърби – бел. ред.) и реализирането на проекти от значение за гражданите, съобщи сръбското правителство на своя сайт.
Той посочи, че мостовете имат особена символика, защото обединяват хората и че насърчаването на тесни връзки между Сърбия и Република Сръбска е изключително важно.
Преди седмица сръбският премиер получи забрана от властите в Сараево да прелети над Босна и Херцеговина, за да участва в честването в Баня Лука (Република Сръбска) на Деня на сръбското единство, свобода и национално знаме. Въпреки забраната Мацут заяви, че ще пътува с автомобил до главния град на Република Сръбска.
Денят на сръбското единство, свобода и националното знаме се отбелязва на 15 септември и е установен през 2020 г. от правителствата на Сърбия и Република Сръбска, припомня сръбската национална телевизия РТС. Датата е избрана в памет на пробива на Солунския фронт на 15 септември 1918 г., който поставя началото на настъплението на съюзническите и сръбските войски към освобождаването на Сърбия и допринася за края на Първата световна война. 
Съгласно Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в страната (1992-1995 г.), Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, като президентската роля е поделена между трима души, представители на всеки от народите.