Докато камионът, покрит с огромно босненско знаме, бе спрял за кратко пред сградата на президентството в Сараево, хората закрепяха цветя по платното, покриващо останките на жертвите, намерени в масови гробове и идентифицирани чрез ДНК анализ.
„Ужасно тъжно е, че стотици жертви все още не са открити и че някои хора все още отричат геноцида (в Сребреница)“, каза Рамиза Гандич, дошла да отдаде почит.
Новоидентифицираните жертви на клането в Сребреница се погребват повторно всяка година на 11 юли - деня, когато започна масовото избиване на босненци през 1995 г. Тленните останки се полагат в обширно и постоянно разширяващо се мемориално гробище извън източния босненски град.
Досега са открити и препогребани там останките на над 6600 души.
Клането в Сребреница е бе извършено по време на войната в Босна през 1992-95 г., до която се стигна при разпадането на Югославия. Тогава националистически страсти и териториални амбиции настроиха босненските сърби срещу другите две основни етнически общности в страната - хървати и босненски мюсюлмани.
През юли 1995 г. босненските сърби превземат защитено от ООН зона в Сребреница. Те отделят най-малко 8000 мюсюлмански босненски мъже и момчета от техните съпруги, майки и сестри, преследват ги през горите около Сараево и ги избиват.
Извършителите след това закопават телата на жертвите си в набързо направени масови гробове, които по-късно разкопават с булдозери, разпръсквайки останките из други гробища, за да скрият доказателствата за военните си престъпления.
Клането е обявено за геноцид от международни и национални съдилища. Въпреки това босненските сръбски лидери и съседна Сърбия продължават да го омаловажават или дори отричат.