Стъпиха ли протестиращите студенти в главната роля на политическата сцена в Сърбия?

Шест месеца след трагичния инцидент в северния сръбски град Нови Сад, рухването на козирката на жп гарата, което причини смъртта на 16 души и предизвика вълна от социално недоволство в цялата страна, управляващите и опозицията се питат имат ли нова роля в политиката протестиращите студенти и колко е голяма вероятността да я превърнат в главна.
Студентите от блокадата за първи използваха социалната мрежа Екс по примера на световни политически лидери и на 5 май вечерта обявиха, че искат незабавно да бъде разпусната Народната Скупщина на Сърбия и да се проведат предсрочни парламентарни избори според изискванията на посочения от тях член от сръбската конституция.
"Вярваме, че демокрацията е единственият правилен начин за разрешаване на политическа криза от такъв мащаб", написаха студентите в Екс по-малко от месец след като Народната Скупщина излъчи ново правителство с безпартиен премиер, но с мандата на Сръбската прогресивна партия, оглавявана от вече бившия премиер Милош Вучевич, който подаде оставка под натиска на протестите.
Същото съобщение малко по-късно бе публикувано и в Инстаграм, в профила "Студенти от блокадата", превърнал се в традиционен информационен канал, в който през последната половин година студентите публикуват изявления и информират гражданите и властите за предстоящите си действия.
Студентката във втори курс в Белградския универститет Саня Борисович подкрепя искането за свикване на предсрочни избори и сподели пред БТА, че не е изненадана, че студентите за първи път използват социалната мрежа Екс.
"Променяме се, търсим новата си роля, но нека обясня как стигнахме дотук. Ние първо блокирахме нашите факултети, подкрепиха ни голяма част от преподавателите, първо неофициално, после официално, и виждате, че сега целият Съвет на ректорите на Белградския университет стои зад нас!", каза пред БТА Борисович.
"Но видяхме, че управляващите не ни чуват и не ни разбират", каза още студентката и припомни, че тя и колегите ѝ често са били обект на подигравки от страна на управляващите, че са били определени като "платени агенти на чужди държави", включително от президента Александър Вучич.
"Обидно е, контрапротестиращите крещяха в лицето ми: "Усташи!", каза още Борисович и допълни, че усташите са хървати, членове на профашистка организация, под чието ръководство са избити стотици хиляди сърби по време на Втората световна война.
"Това ли е внушението, че сме убийци на собствения си народ?! Не мога да приема подобно мислене!", категорична е тя.
Саня Борисович подчерта, че студентите няма да се кандидатират за депутати в Скупщината, а ще подкрепят листа от кандидати, които досега не са били част от политическия елит на Сърбия и че в момента се изработва механизъм, по който ще бъдат направени номинациите за кандидат-депутатите.
Първоначално студентите от блокадата, които повече от пет месеца организираха протести в цяла Сърбия след рухването на козирката на жп гарата в Нови Сад, настояваха за изпълнението на четири искания и подчертаха, че протестите им са мирни и не са политически мотивирани. Те многократно отхвърляха опитите и внушенията на политически партии да се присъединят към техните акции и протестите да се радикализират. 
В рамките на протестните действия студентите блокираха около 60 факултета в страната. Според протестиращите до трагедията в северния сръбски град се е стигнало заради корупционни практики, довели до некачествен ремонт на гарата. Те искат да бъде понесена политическа и наказателна отговорност за случилото се, настояват да се води борба срещу корупцията, а институциите да работят без политически натиск и влияние.
Първото искане за свикване на предсрочни парламентарни избори в Сърбия дойде на 25 април от Факултета по технически науки в Нови Сад, където протестиращите студенти взеха решение чрез гласуване на пленум (общо събрание на всички студенти).
Тогава сръбският президент Александър Вучич коментира, че сръбските служби трябва да разследват как се е провело гласуването.
Няколко дни по-късно полицията в Нови Сад използва за първи път палки и сълзотворен газ срещу студентите, които протестираха пред Факултета по спорт и физическо възпитание и които се опитаха да попречат на декана Патрик Дрид да премине през тяхната блокада. 
Призивът на студентите за предсрочни парламентарни избори бе отхвърлен от управляващите и частично подкрепен от опозицията в Сърбия.
Но за всички участници в политическия живот на страната започва да става ясно, че улицата е публична сцена, която вече не е достатъчно голяма за осъществяването на идеите на разгневените и решени да не се предават млади хора.
"Борбата продължава!", "Край е когато кажем, че е край!" са част от лозунгите, които протестиращите студенти издигат периодично.
Програмният директор на неправителствената организация "Църта" Раша Неделков коментира вчера пред агенция Фонет, че условията за предсрочни парламентарни избори ще бъдат трудни, но че това е „борба, която е неизбежна“.
Въпреки че условията за провеждане на избори може да не са се променили, сега има обединени граждани, които вярват във върховенството на закона, законите и разпоредбите и които са готови да ги защитават безкомпромисно, убеден е Неделков.
За първи път от началото на протестите Европейският парламент прие резолюция за политическата криза в Сърбия и потвърди, че исканията на студентите са в съответствие с реформите, очаквани от страната по пътя ѝ към евроинтеграцията.
В текста на резолюцията се подчертава необходимостта от осигуряване на независимостта на ключови институции, включително Регулаторния орган за електронните медии (РЕМ), и пълното прилагане на избирателните реформи, чрез прозрачен и приобщаващ процес и достатъчно време преди всеки нови избори. В документа Европейският парламент изрази "дълбока загриженост относно системните проблеми, подчертани от студентските и други протести в Сърбия, като например въпроси, свързани с гражданските свободи, разделението на властите, корупцията, опазването на околната среда, институционалната и финансовата прозрачност, особено по отношение на инфраструктурните проекти и отчетността." В него се отбелязва също, че масовият протест на 15 март в Белград, „представлява най-големия протест в съвременната история на Сърбия" и се призовава за безпристрастно разследване на твърденията за използване на незаконна технология за разпръскване на демонстранти, довела до наранявания и оплаквания от тяхна страна.
До резолюцията на ЕП се стигна след доклад на хърватския евродепутат Тонино Пицула.
При едно от посещенията на Пицула в Белград председателят на Народната Скупщина Ана Бърнабич отказа да му подаде ръка в израз на острото си несъгласие с избора на 63-годишния политик, който според нея не е обективен, тъй като по време на войната между сърби и хървати през 90-те години на 20-и век се е сражавал на страната на хърватската армия. Един от дядовците на Ана Бърнабич също е етнически хърватин.
В интервю за германската обществена телевизия „Дойче Веле" преди седем години Бърнабич отрече кланетата на бошняци от юли 1995 г. от босненските сръбски сили в Сребреница да са били акт на геноцид. Две седмици по-късно Европейският парламент прие резолюция, в която се казва, че парламентът изразява съжаление, че част от сръбските власти продължават да отричат геноцида в Сребреница.