Стратегия за лова изработва румънското Министерство на околната среда, водите и горите

Министерството на околната среда, водите и горите на Румъния и Националният институт за изследване и развитие на горите “Марин Драчя” изработват стратегия за лова. Първа точка от нея ще бъде управлението на видовете от ловен интерес. Това съобщи директорът на дирекция “Биоразнообразие” към министерството Даниела Драчя на конференция, посветена на проблема с мечките в Румъния. Събитието се проведе в Музея на селото “Димитрие Густи” в Букурещ в рамките на Дните на лова.
“На ниво правителство се обърнахме към всички държави членки на ЕС, ако искат, да споделят популацията на кафява мечка от Румъния. Получихме категоричен отказ от всички”, каза на свой ред държавният секретар към Министерството на околната среда, водите и горите Дан Киру и допълни: “Не знам каква е популацията на мечки в Италия, но днес разбрах, че мечката, която е правила проблеми там, сега е в Румъния. В Зърнещ”.
“Вместо да изнасяме мечки, внесохме една - от Италия”, реагира депутатът на българското малцинство в румънския парламент Георги Наков, който е и член на Комисията по държавно управление и териториално развитие. Той изрази мнение, че мечката няма eстествени, прирордни врагове и че ловът е начинът за опазване на биоразнообразието. 
“Африка го доказва. В момента, в който ловът там беше забранен, видовете започнаха да изчезват”, подчерта депутатът. По думите му не е приемливо в XXI век хората да се страхуват да излязат от къщите си, а децата да не могат да ходят на училище, защото ще бъдат нападнати от мечки. 
“И не говоря само за отдалечените планински райони на Румъния. Или за селата. Мечките влизат в къщите и в големите градове. В Синая, в Брашов. Не бива да има мечки на шосето Трансфагараш или такива, които да ровят в кофите за боклук за храна. По ски пистите в Румъния има мечки. Къде в Европа сте виждали подобно нещо? В последните години има десетки жертви. Цифри, които ще ви изплашат. Истински ураган”, отбеляза Наков. 
Той призова неправителствените организации да си сътрднучита с ловците за намиране на решения и за спешно адаптиране на законодателсвтото, като съобщи, че самият той планира да лансира законодателна инициатива. 
“Да предположим, че в Румъния има три милиона мечки. Никой не казва какво да правим, ако станат три милиона и половина. Трябва да бъде определена точна граница - до къде ги пазим, колко ги пазим и как”. По думите му в закона ясно е казано, че защитникът на фауната е ловецът. 
План за управление на кафявите мечки в Румъния предложи проф. д-р Йосеф Фодор Тамас, който също се включи в дискусията. “Трябва да има устойчиво развитие на видовете - това предполага и лов, и непрекъснато наблюдение. Трябва да има практическо управление на видовете, не само на хартия”, смята ученият. Той припомни, че Румъния има най-голямата популация на мечки в Европейския съюз, а хабитатите все още са много диви.
“Съществуват 2143 ограничения за лов в цяла Румъния. Около 800 касаят мечката. Властите трябва да вземат мерки, като се има предвид, че мечката е строго защитен вид. Има противоречие кой е отговорен и какво трябва да прави”, смята още Тамас. 
“Кафявата мечка като вид в Румъния започва да се демонизира”, заяви на свой ред Михай Поп, който от 12 години работи в Асоциация за опазване на биологичното разнообразие. Той коментира, че в социалните мрежи животното се описва като “бедствие”, като “чудовище” и за това принос имат медиите. За да се аргументира, той цитира изследване на Университета в Букурещ, според което през 2015 г. е имало около 20 статии за мечки, през 2020 г. те вече са 200, а само година по-късно достигат 400 или по над един материал на ден, като 50 процента от публикациите са за лов и бракониество.
Поп призова държавата и в частност Министерството на околната среда в спешен порядък да вземе решения за управление на популацията на мечките, но и за управление на конфликтите. “Това са две различни решения и са необходими специалисти, които да работят по тези проблеми”, смята Поп. 
Между 7400 и 8500 са кафявите мечки на територията на Румъния, показва годишният доклад на Министерството на околната среда, водите и горите на Румъния.