Студентите и гражданите, които протестират, трябва да решат как възнамеряват да продължат с протестите си и със сигурност трябва да ги артикулират политически, каза докладчикът на Европейския парламент за Сърбия Тонино Пицула в интервю за Радио Свободна Европа. Според него протестните шествия и блокадите са поставили страната в „нещо като извънредно положение“.
„Струва ми се, че студентското и гражданското движение в Сърбия изисква един вид социална еманципация или по-скоро еманципация на обществото от държавата, което показва много характеристики на пленена държава и хибриден режим. Необходима е политическа артикулация, която все още не идва“, поясни той и отбеляза, че на протестите липсват знамена на Европейския съюз, отдавайки това на широката анти-ЕС пропаганда, разпространявана от десетилетия в медии, обслужващи правителството.
Според Пицула ситуацията в Сърбия е „доста уникална“. Той заяви, че от една страна е вярно, че и преди в страната е имало масови протести по различни причини, било то след масовите убийства в начално училище в Белград, или срещу добива на литий, но че настоящите са протести, които по някакъв начин са засегнали множество социални класи. Той припомни, че започналите като студентско изразяване на недоволство протести, са прераснали в масово гражданско движение.
„Струва ми се, че в този момент ситуацията за режима е такава, че той не може да намери начин да разпръсне или по-скоро да спре този тип гражданско недоволство“, каза той пред РСЕ.
По думите на Пицула „всеки такъв режим, при който властта е съсредоточена в ръцете на един човек и тясна група около него, има свой защитен механизъм.
„Засега Вучич не смее да използва открито сила срещу студентите. Защото, струва ми се, той смята, че може би протестите ще се успокоят някак с времето, но това не работи, защото студентите явно не могат да бъдат подкупени. Той не намери начин да компенсира недоволството им с нещо, което да ги успокои. Сърбия всъщност е в необявено извънредно положение, в каквото може би никога не е била, или поне не през последните 25-30 години“, каза Пицула.
Все пак според него в един момент в едно демократично общество недоволството трябва да се артикулира като решение чрез избори или по-скоро чрез диалог и след това избори. От друга страна, по думите му, президентът на страната показа, че по никакъв начин не е готов да отстъпи властта на експертна група или преходно правителство, а или ще състави ново правителство на базата на съществуващото мнозинство, което контролира в парламента, или ще разпусне парламента и ще свика нови избори.
„И сега стигаме до един от може би новите критични моменти и това е, на първо място, че след последните избори в края на 2023 г., международната общност, много наблюдатели и дори ние в Европейския парламент посочихме, че тези избори страдаха от сериозни недостатъци. Затова въпросът е дали новите избори биха могли да се оценят като свободни и честни и е почти сигурно, че при непроменени обстоятелства опозицията няма да участва в тях. Така че изборите сами по себе си не са решение, освен ако не се намери някакъв обществен консенсус“.
На въпрос какво може да направи Европейският парламент в опитите си да помогне за преодоляването на кризата в Сърбия, Пицула отговори, че Европейският парламент се е доказал нееднократно с намесите си в ситуации, когато вътрешнополитическите отношения в страна кандидатка са били блокирани до степен да възпрепятстват европейския ѝ път. Като най-ярък пример за това той посочи посредничество от страна на Европейския парламент за сключването на Пържинския договор в Северна Македония през 2015 г., когато избухват масови протести срещу тогавашния премиер Никола Груевски.
„Но нещо подобно изисква някакъв фундаментален консенсус между най-подходящите групи в дадена страна. В този момент вие всъщност не знаете какво е истинското настроение на опозицията, говоря за институционалната опозиция, към такова усилие на Европейския парламент“, поясни Пицула.