Светът трябва да се върне към международното право, заяви председателстващият босненското президентство пред Общото събрание на ООН


Председателстващият тричленното президентство на Босна и Херцеговина Денис Бечирович направи изказване на годишната сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк снощи, като говори за военния опит на страната, геноцида в Сребреница, актуалните политически събития в Босна, глобалните кризи и необходимостта от спазване на международното право, съобщи босненската национална телевизия БХРТ.
Бечирович подчерта, че Босна се намира на прага на Европейския съюз и НАТО. "Нашият път към модерна европейска държава може да бъде забавен, но не може да бъде спрян", заяви той.
По думите му ООН трябва да бъде укрепена, защото "без откриване на причините за кризата на съвременното човечество, не е възможно и да се решат неговите проблеми". Според него политиката на сила не може да донесе напредък на човечеството.
"Сблъсъците и войните не са смисълът на нашата цивилизация. Градим култура на диалог, сътрудничество и мир", подчерта Бечирович и призова членките на ООН да се фокусират върху потвърждаването на международните отношения, основани на международното право, уважението на човешките права и основните свободи, както и насърчаването на мира и обществения напредък.
Сред приоритетите, които държавите трябва да си поставят според него, са борбата с речта на омразата и всички видове дискриминация, укрепване на политиката на превенция на геноцида, престъпленията срещу човечеството и другите военни престъпления, насърчаване правата на жените и децата и укрепване на равноправието на половете, здравеопазването и образованието.
Бечирович подчерта, че Босна и Херцеговина е надежден и отговорен член на ООН и вярва, че международните правила трябва да бъдат еднакви за всички държави.
"Не може да съществува един стандарт за големите, а друг за малките държави", посочи той и допълни, че доверието в международния ред може да се запази само, ако правилата се прилагат еднакво за всички.
Председателстващият босненското президентство разкритикува военното и "институционално" възвеличаване на военнопрестъпника ген. Ратко Младич, който почина на 27 август в затвора в Хага, докато излежаваше доживотна присъда за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството и който беше погребан на Топчидерското гробище в Белград на 7 септември с военни почести и масово присъствие.
"Чудовището Ратко Младич не е герой, а осъден на последна инстанция военнопрестъпник", подчерта Бечирович и допълни, че възвеличаването на Младич от сърбите представлява удар по ценностите на ООН.
Той допълни, че сръбските институции в Босна и Херцеговина и по-специално сръбската съставна част Република Сръбска застрашават мира и сигурността в страната с "деструктивната си политика". По думите му Република Сръбска извършва натиск над преживелите геноцида в Сребреница, както и създава предпоставки за отделяне от състава на Босна.
Бечирович заяви, че очаква Република Сръбска да направи стъпки към отслабване и премахване на институцията на Върховния представител на международната общност в Босна, отслабване на институцията на босненския Конституционен съд, както и опит за прехвърляне на собственост на държавно имущество от Босна към Република Сръбска.
"Не съществува и една карта на Югоизточна Европа от последните 1000 години, на която Босна и Херцеговина да отсъства. (...) Босна е непоколебима държава", подчерта Бечирович и заключи, че босненците ще продължават да се борят за държавата си и за справедливостта.
Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на Върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.