Свободата на медиите ли е препъникамъкът пред Сърбия по пътя към демокрация и евроинтеграция?

В последния доклад на Европейската комисия за напредъка на Сърбия по европейския ѝ път се посочва, че страната технически е изпълнила критериите за отваряне на клъстер 3 (конкурентоспособност и приобщаващ растеж), тъй кaто прилага реформите, свързани с приема в Европейския съюз. Сърбия е започнала прилагането на конституционните изменения от 2022 г. за укрепване на независимостта на съдебната система, а съвсем скоро прие и ново медийно законодателство. Колко близо е страната до медийната свобода и независимост обаче и може ли точно тази сфера да се превърне в основния препъникамък пред перспективите на Сърбия за присъединяването към ЕС?
Миналата седмица ЕК представи доклади за напредъка на всички страни от Западните Балкани по европейския път, както и на Украйна, Молдова и Грузия. Въпреки че Украйна и Молдова се кандидатираха за членство много по-късно от страните от Западните Балкани, те стигнаха изключително бързо до желания статут на кандидат член и отваряне на преговорите. Тук се появява въпросът съществува ли политическа и гражданска воля за присъединяване на Западните Балкани и конкретно на Сърбия към ЕС или дългото чакане засилва евроскептицизма с всяка следваща година?
“Нагласите спрямо членството в ЕС не са еднакви във всички държави от Западните Балкани. Например, албанските граждани са много по-позитивно настроени, отколкото сърбите”, коментира пред БТА проф. Ингрид Шикова, преподавател в специалност “Европеистика” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. “Ситуацията през 2023г. е много по-различна от ситуацията на ентусиазъм след 1989г.”, допълва тя.
Според нея младите хора в страните от региона все пак са положително настроени и желаят членството на страните си в ЕС.
Сръбски експерти посочват като единствена алтернатива пред Западните Балкани европейската, тъй като това е единственият процес, който ще насърчава страните да се реформират, така че младите им граждани да не емигрират в ЕС, защото вече ще бъдат част от него.
ЕК похвали приемането през октомври в Сърбия на пакет от медийни закони, целящи осигуряване на по-голяма свобода на медиите, но все пак отбеляза, че напредъкът е “ограничен”, а това се дължи на “честите и яростни словесни атаки от страна на властите срещу журналисти, липсата на независимост на Регулатора на електронните медии (РЕМ), липсата на прозрачност относно собствеността на медиите и разпространението на руска дезинформация от много медии”.
Според сръбското правителство новите Закон за публичното информиране и медиите и Закон за електронните медии целят повече прозрачност, но професионални сдружения и част от сръбската опозиция бяха против приемането на втория закон, защото позволява на собственика на конкретна медия да бъде и стопанско дружество, основано от държавата. Това според тях е възможност за прокарване на лични политически интереси в медийните платформи.
Анализ на организацията “Репортери без граници” определи “руската дезинформация” като един от основните проблеми в сръбската медийна среда, докато ЕК призовава Сърбия да „предприеме спешни действия за противодействие на антиевропейските наративи, разпространявани от множество медии, и за противодействие на манипулирането и намесата на чужда информация, най-вече в контекста на агресивната война на Русия срещу Украйна”.
Според “Репортери без граници” възможността за връщане на медиите в държавна собственост и липсата на истинска ревизия на РЕМ в Сърбия пораждат опасения от подновен натиск от страна на сръбските власти и важно място за руската пропаганда.
„Важно е читателят или зрителят да знае, когато чете един материал, дали в медията се прокарват лични интереси“, коментира българският евродепутат Елена Йончева в рамките на обучение за млади журналисти, организирано от БТА и Европейския парламент. Тя е съдокладчик на Европейския законодателен акт за свободата на медиите, а ЕП прие позиция в началото на октомври, с която “изразява желанието си държавите членки да гарантират медийния плурализъм и да защитават независимостта на медиите от правителствена, политическа, икономическа или частна намеса”. Това законодателство е прието на равнище Европарламент, но все още предстои да бъде одобрено от всяка от членките на ЕС.
“За съжаление или щастие, медиите вече функционират в една търговска среда, където собственикът много често задава политиката на дадената медия, а може да наложи и цензура”, посочи Йончева и допълни, че в по-малко развитите демокрации медиите могат да се използват за конкретни политически цели от определени политически групи.
Според нея Европейският медиен акт би могъл да разреши този проблем в ЕС, но остава въпросът как биха могли да се справят страните извън Евросъюза в тази ситуация и може ли ЕС да мотивира кандидатките за членство да изпълнят реформите за прозрачност и независимост на медиите преди присъединяването си и съответно преди наличието на неотменимо задължение за синхронизиране на националните политики с европейските.
Сръбски анализатори посочват и че честото провеждане на предсрочни избори в Сърбия подкопава управлението в страната, защото фокусът е върху предизборната кампания, а не върху дългосрочното и отговорно изпълнение на реформите в сферата на медийната свобода.
На 17 декември предстоят парламентарни избори в Сърбия, които са четвъртите предсрочни парламентарни избори от 2012 г., когато Сръбската прогресивна партия поема властта.
“Честите избори могат да отвлекат вниманието от подвеждането на правителството под отговорност и изпълнението на основните дългосрочни реформи, които са необходими в хибридни режими като този в Сърбия”, посочва Александра Карпи от “Фрийдъм Хаус”, която е съавтор на доклада “Нации в преход”, посветен на състоянието на демокрацията в 29 страни от Централна Европа до Централна Азия, както и със страните от Западните Балкани.
Анализаторите са единодушни, че демокрацията в Сърбия се крепи на евроинтеграцията, но съгласуването на националната политика с европейската и осигуряването на самостоятелност и независимост на медиите в Сърбия все още могат да се превърнат от крайъгълния камък в препъникамъка на сръбската евроинтеграция.