"Докосвайки със своите скулптури тъканта на времето, а с акварелите си най-крехките пластове на емоцията, българският художник Вежди Рашидов е политическа фигура и човек на културата, но преди всичко е личност, която чрез изкуството изразява чувствителността си към живота. Авторската му изложба „Синьо“, която бе уредена в галерията "Таш ев" (Taş Ev) в Бодрум от 2 до 10 август т.г. e първата изява на Рашидов в Турция след дълга пауза". Така представя на турските читатели Вежди Рашидов в началото на статията авторът Гювен Байкан.
В обширно интервю с Рашидов, той разказва за създаването на акварелите, представени в настоящата изложба и как се е родила идеята за нея. Той подчертава и приноса на турската галеристка Елиф Пехливанлъ за реализирането на изложбата.
Авторът посочва още, че Вежди Рашидов е значима фигура в обществено-политическия живот на България и му задава въпроса: “В продължение на много години заемахте важни позиции като министър на културата и председател на българския парламент. Противоречи ли си идентичността ви като творец с идентичността ви като политик?”.
В отговор Рашидов казва, че съвпадения са го доведоли в политиката.
"Поех тази отговорност, за да бъда полезен на приятелите си в културната област. По това време културните ни отношения с Турция бяха отлични. Подписахме множество споразумения за филмови копродукции, опазване на културното наследство и връщане на контрабандни произведения. Днес както българи, така и турци се радват на реновираната българска църква „Свети Стефан“ (на брега на Златния рог в Истанбул - б.авт). Докато аз продължавах политическите си задължения, нощите ми бяха изпълнени с творчество", обяснява той.
На въпроса на автора има ли произведение, което има специално значение за твореца и което не може да забрави по време на творческия процес, Рашидов посочва, че като художник животът му е дал удоволствието творбите му да бъдат излагани в много музеи и в колекции на колекционери по целия свят.
"За един художник всяка творба е ценна. Има такива, които го трогват, но има и такива, които се провалят. Когато бях млад, станах преподавател в Националната художествена академия и осъзнах една истина: Младите хора, гледайки творбите на великите художници, на които се възхищаваха в залите, мечтаеха да им подражават. Това ми показа, че трябва да се върна в ателието си и да проправя свой собствен път. Напуснах преподаването след 11 години. Според мен младите хора трябва да се стремят да станат велики художници, да се сравняват с талантите на майсторите и да преследват целите си. Това е пътят към успеха”, подчертава той в интервюто.
Статията във вестник "Джумхуриет" е илюстрирана със снимка на Вежди Рашидов, картини от изложбата в Бодрум и негова скулптура