ЦИК на Босна и Херцеговина започва процедура за прекратяване на мандата на президента на Република Сръбска Милорад Додик

Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина обяви, че извършва редовните си дейности, една от които е започването на процедура за прекратяване на мандата на избрани длъжностни лица, визирайки президента на Република Сръбска Милорад Додик, който получи окончателна присъда в края на миналата седмица, съобщи босненската редакция на Евронюз.
Заседанието, на което трябва да се разгледа евентуалното прекратяване на мандата на Додик, може да се проведе в сряда, се казва на сайта на медията.
„Въз основа на законови процедури и съдебна практика, Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина ще действа и по случая на Милорад Додик, президент на Република Сръбска. Всички решения се вземат от Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина на заседания, а заседанията се обявяват на уебсайта с предложен дневен ред“, напомнят от ЦИК.
От там съобщиха още, че заседанието на Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина тази седмица най-вероятно ще се проведе в сряда, 6 август, но че точното съобщение за заседанието с определената дата и час ще бъде публикувано на уебсайта на Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина.
Апелативният състав на Съда на Босна и Херцеговина потвърди в петък първоинстанционната присъда по делото срещу президента на Република Сръбска Милорад Додик и директора на Държавния вестник на Република Сръбска Милош Лукич, припомня Евронюз.
Додик беше осъден на една година затвор и шестгодишна забрана за политическа дейност. Той беше признат за виновен в извършване на престъплението „неизпълнение на решения на Върховния представител на ЕС“ по член 203а, параграф 1 от Наказателния кодекс на Босна и Херцеговина.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.