Турската бижутерска индустрия е на прага на колапс заради злоупотреби с държавни програми за стимулиране на износа, предупреждават представители на бранша

Турската бижутерска индустрия е изправена пред сериозни загуби, които предизвикват напускането на стотици компании и хиляди работници и които се дължат на злоупотреби с държавни програми за стимулиране на износа, предупреждават представители на бранша, цитирани от сайта „Търкиш минит“.
В интервю за турското издание „Нефес“ президентът на турската Асоциация на производителите и износителите на бижута (TÜİD) Мустафа Камар заяви, че годините на развитие на бижутерския сектор в Турция са отминали, защото производителите, които спазват правилата, са наказвани за неправомерното поведение на компании, експлоатиращи правителствени схеми. Обръщайки се задочно към турския президент Реджеп Тайип Ердоган, той каза: „Без спешна намеса ще се окажем в критично положение.“
По думите на Камар много от бижутерските ателиета в страната в момента работят само по няколко дни в месеца, а голяма част от производителите са затворили или са се преместили в Китай, Дубай и Малайзия.
В същото време представители на бранша казват, че кризата произтича от злоупотребата с две основни програми за подкрепа на износа – законът за внос на злато (DIR) и 3-процентовия бонус за конвертиране на валута.
Законът за внос на злато (DIR) позволява на опериращите в Турция компании да внасят суровини като злато без мита, при условие че готовите бижута по-късно биват изнасяни. Според търговски служители обаче някои фирми са пренасочили вносното злато към вътрешния пазар на Турция, реализирайки нелоялни печалби и подкопавайки износителите, които спазват правилата.
Втората мярка, въведена от Централната банка на Турция, предоставя на износителите 3-процентова премия, когато конвертират чуждестранните си приходи в турски лири. Въпреки че е предназначена да укрепи резервите на страната, според критици мярката е довела до фиктивни експортни записи, като новосъздадени фирми претендират за държавни бонуси, без да произвеждат реални стоки. Наблюдатели в сектора отбелязват ръст на такива компании след въвеждането на квоти за внос на злато през 2023 г.
Камар каза още, че проблемите на индустрията са концентрирани сред няколко доминиращи играчи. „Вижте десетте най-големи износители на бижута; само трима са истински износители“, каза той. „Останалите просто внасят и изнасят злато. Целият сектор е жертван за тези десет души.“
Той също така предупреди, че манипулацията е изкривила вътрешните цени. „Един килограм злато се търгува за около 130 000 долара в международен план, но за около 140 000 долара в Турция“, сподели Камар, като подчерта, че това обезкуражава туристите и предизвиква твърдения в социалните медии, че посетителите могат да продават злато в Турция с изкуствена печалба.
TÜID призова правителството, наред с други неща, да премахне квотата за внос, да възстанови търговските правила отпреди 2023 г. и да наложи строги санкции на компании, които злоупотребяват с държавни стимули. Групата също така настоява за връщане към инфлационното отчитане, основано на стойностите на златото, и по-строг надзор върху производствения капацитет.