Турската централна банка намали основната лихва с един процентен пункт до 36 процента

Централната банка на Турция намали основния си лихвен процент с 1 процентен пункт до 36 процента, възобновявайки облекчаването на паричната политика след пауза, предизвикана от несигурността около икономическите последици от войната в Иран, предаде турското издание "Тюркие тудей".
На предходното си заседание през септември банката запази лихвата на ниво от 37 процента за пети пореден път. Решението за намаляване идва на фона на признаци за забавяне на базовата инфлация, но и на рискове, свързани с поскъпването на енергията и геополитическото напрежение.
В съобщението си централната банка подчерта, че остава предпазлива по отношение на инфлационните рискове. Международните цени на петрола се повишиха в четвъртък, като сортът Брент достигна 112 долара (около 100 евро) за барел на фона на опасения за доставките, свързани с напрежението в Близкия изток и прекъсванията на корабоплаването през Ормузкия проток, отбелязва "Тюркие тудей". Банката предупреди, че при значително и трайно влошаване на инфлационните перспективи може отново да затегне паричната политика.
Решението идва и след сътресения на турските финансови пазари през септември, когато проблеми с ликвидността на инвестиционни фондове доведоха до започване на процедура по ликвидация на 131 фонда, управлявани от седем дружества, припомня турското издание. Засегнати са над 455 000 инвеститори, а активите им са оценявани на около 936,3 милиарда турски лири (17 милиарда евро).
За ограничаване на натиска върху ликвидността централната банка увеличи финансирането чрез едноседмични репо операции до 300 милиарда лири (5,39 милиарда евро) и повиши десетократно лимитите за заемане на средства от банките на междубанковия пазар. Междувременно данните на банката показаха, че брутните международни резерви са намалели до 169,1 милиарда долара (151,1 милиарда евро) към 16 октомври, а нетните са спаднали до 51,5 милиарда долара (46 милиарда евро). За пет седмици брутните резерви са се свили с 9,6 милиарда долара (8,57 милиарда евро), а нетните – с 10,7 милиарда долара (9,56 милиарда евро).
Следващото заседание на Комитета по парична политика е насрочено за 10 декември 2026 г.