Турският външен министър казва, че дипломацията между САЩ и Иран е в застой, но смята, че тихите задкулисни разговори остават възможни

Влиятелният външен министър на Турция заяви в интервю за Асошиейтед прес, че няма сериозна инициатива за възобновяване на преговорите между Съединените щати и Иран, но допълни, че вярва, че Иран е отворен за задкулисни разговори. Той каза това на фона на усилията на Анкара да стои настрана от разширяващата се война в Близкия изток.
Анкара, която има добри отношения както с Вашингтон, така и с Техеран, се опита да посредничи за решение между тях, преди САЩ и Израел да нападнат Иран преди две седмици, което предизвика войната, отбелязва агенцията.
„Условията не са много благоприятни“ за дипломация сега, каза Фидан пред АП в интервю за агенцията, публикувано снощи. Иранците „се чувстват предадени“, защото за втори път бяха нападнати, докато водеха активни преговори със САЩ относно ядрената си програма, каза турският външен министър, като допълни: „Мисля, че те (иранците) са отворени за всяка разумна дипломация по задкулисни канали“.
Петсесет и седем годишният Фидан беше началник на турското разузнаване повече от десетилетие, преди да бъде назначен за външен министър през 2023 г., припомня агенцията. В тази си роля той изигра ключова роля във формирането на политиката на Турция по отношение на Близкия изток, особено спрямо Сирия, Ирак и Иран. Той е смятан за един от най-доверените съветници на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган и един от потенциалните кандидати за негов наследник.
Турция поддържа неутрална позиция във войната, като критикува както ударите на САЩ и Израел срещу Иран, така и ответните действия на Техеран срещу държавите от Персийския залив, в които има американски бази. Фидан каза, че се е опитвал да убеди иранците да спрат тези атаки.
Турският външен министър заяви, че основен приоритет на Турция е да остане извън конфликта, дори след като три ракети, за които се смята, че идват от Иран, бяха прехванати над Турция от отбранителни сили на НАТО. Турция е член на НАТО и въздушна база в Южна Турция се използва от сили на НАТО, включително от американски войски.
Ирански представители настояват, че не са стреляли по Турция, въпреки че наличните данни показват, че ракетите са дошли от Иран, заяви турският външен министър.
Той изключи военен отговор на този етап, като заяви, че отбраната на НАТО е ефективна и че „основната цел“ на Анкара е да остане извън конфликта.
„Знам, че сме провокирани и ще бъдем провокирани, но това е нашата цел“, каза Фидан. „Искаме да останем извън тази война“.
Фидан, който има редовен контакт с ирански длъжностни лица, каза, че не знае каква е тежестта на раните, понесени от новия върховен лидер на Иран аятолах Моджтаба Хаменей при удар по-рано във войната, но че „това, което знаем, е, че той е жив и функциониращ“.
Моджтаба Хаменей беше назначен да замени баща си аятолах Али Хаменей, който беше убит на 28 февруари по време на началния залп на войната.
Фидан каза, че „процесът на избиране на нов лидер и медицинското състояние на новия лидер създадоха празнина“ във властовата структура на Иран и че според него „тази празнина е запълнена от висшето командване на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция“, с което визираше паравоенните сили, докладващи на върховния лидер на Иран.
Преди конфликта Турция се опита да предотврати война, като предложи да бъде домакин на преговори в Истанбул, които щяха да съберат САЩ, Иран и други страни от региона. По-късно Иран избра преговори с посредничеството на Оман, в които нямаше регионални участници и чийто фокус беше единствено върху ядрената му програма – преговори, които в крайна сметка се провалиха, припомня АП.
Фидан каза, че Иран е отказал да обсъжда ракетната си програма и въоръжените групировки, които подкрепя в региона, включително ливанската групировка „Хизбула“ и група иракски милиции – и двете от които вече са се намесили в регионалната война.
Турция предложи по-рано „американците и иранците да обсъдят пълноценно ядрения въпрос, а ние, като регионални страни, можем да се съберем, за да обсъдим другите два (въпроса) с Иран“, като част от инициатива за изграждане на доверие в региона.
Турция и Израел имат обтегнати отношения, като турският президент Ердоган се превърна в един от най-гласовитите критици на действията на Израел в Газа, отбелязва агенцията. Турция прекъсна търговските си връзки с Израел и често обвинява Израел в извършване на геноцид. Израел от своя страна обвинява Турция в подкрепа на „Хамас“, палестинската войнствена групировка, която извърши смъртоносното нападение на 7 октомври 2023 г. в Южен Израел.
След като Израел започна ударите си срещу Иран, някои стигнаха дотам, че да предположат, че Турция може да бъде следващата цел, информира още АП. Фидан отхвърли тази възможност, като същевременно призна, че войната в Иран е дала на Турция по-голям стимул да увеличи собственото си производство на оръжия и противовъздушна отбрана.
„Докато Нетаняху е там, (Израел) винаги ще определя някого като враг“, каза турският външен министър. „Защото имат нужда от това, за да прокарват собствения си дневен ред. Ако не Турция, те биха назовали някоя друга държава в региона“.
Той критикува ролята на Израел на други места в региона, включително в Сирия, където и двете страни имат стратегически интереси. 
Турция е силен поддръжник на настоящото правителство в Дамаск, водено от временния президент Ахмед аш Шараа, бивш лидер на ислямистка бунтовническа групировка, пише още агенцията. Израел гледа на правителството на Аш Шараа с подозрение и откакто то пое властта през декември 2024 г., израелските сили завзеха контрола над ивица земя в Южна Сирия и започнаха въздушни удари по сирийски военни съоръжения, като унищожиха голяма част от арсенала на страната. Израел заяви, че присъствието му в Сирия има за цел да гарантира сигурността на границата при друга евентуална атака от типа на 7 октомври.
„Те не търсят сигурност, а повече земя“, каза Фидан. „Така че, докато не се откажат от тази идея, винаги ще има война в Близкия изток“.
Турция също така се стреми да играе активна роля в следвоенна Газа. Тя се присъедини към Съвета за мир на президента на САЩ Доналд Тръмп – бойкотиран от много други страни, виждащи го като опит да се замени Организацията на обединените нации (ООН) и критикуват липсата на роля за палестинците – и предложи да предостави войски за международни стабилизационни сили в разрушения анклав.
Фидан каза, че е важно Турция да се присъедини към Съвета на мир като „възможност“ за спиране на войната, въпреки че страната не си прави „илюзии, че Съветът за мир ще реши всички съществуващи проблеми“.
Външният министър на Турция каза, че страната му не е получила искане за предоставяне на войски за стабилизационните сили, което той отдаде на възпротивяването на Израел срещу това, но добави: „Мисля, че американците тихомълком се опитват да уредят въпроса с израелците, за да позволят на Турция да участва“.
Фидан обаче каза, че приоритет на Турция е създаването на административен комитет за Газа, който ще се състои от 15 политически независими палестински администратори.
„Очакваме те да влязат в Газа и да започнат работата си“, каза той. „Това все още не е започнало, така че трябва да започнем отнякъде“.