Според доклада на Агенцията, която се занимава със следене на цензурата в онлайн пространството в Турция, над 80 процента от сайтовете са били блокирани от турския Институт за информационни технологии и комуникации (BTK), а на челните места се нареждат още Турската футболна федерация (TFF), турското министерство на здравеопазването и Отделът за тютюневи изделия и алкохол към турското министерство на земеделието. В доклада се посочва още, че наред с множеството блокирани сайтове, през 2024 г. турските власти са ограничили повече от 17 000 акаунта в социалната мрежа Екс, над 25 000 видеа в платформата Ютюб и над 30 000 публикации във Фейсбук и Инстаграм.
В заключение докладът отчита, че през 2024 г. цензурата в онлайн пространството в Турция достига „абсурдно и непредсказуемо ниво“, като се посочват случаи като временното блокиране на достъпа до Инстаграм през август м.г. и блокирането за неопределен период на платформи като Уатпад (Wattpad), Роблокс (Roblox) и Дискорд (Discord).
Броят на блокираните сайтове в страната расте с изключително бързи темпове през последните години - през 2022 г. те са били близо 140 000, през 2023 г. – над 240 000, а през изминалата година – над 311 000, отбелязва „Търкиш минит“, цитирайки данни от доклада на İFÖD.
През последното десетилетие Турция въвежда все по-строги закони, насочени към дигиталните платформи. Един от тях е приетият през 2022 г. закон за дезинформацията, който криминализира разпространението на „невярна или подвеждаща информация“ и предвижда до три години затвор за нарушителите – мярка, която критиците на правителството виждат като опит за потискане на несъгласието и заглушаване на гласовете на опозицията, отбелязва още медията.