Турция е слязла до 163-то място от 180 държави през 2026 г. в доклада на свободата на словото и състоянието на медийната сред, оповестен от "Репортери без граници" на официалния сайт на организацията. Преди година страната е била на 159-та позиция.
"Авторитаризмът в Турция набира скорост, а медийният плурализъм все повече е под въпрос. Използват се всички възможни средства за подкопаване на критиците", констатира докладът.
Според „Репортери без граници“ 90 на сто от турските медии са под контрола на правителството. През последните пет години обществеността се е обърнала към медии с различни политически позиции, които са независими и критични към властта, за да се информира за въздействието на икономическата и политическата криза върху страната.
"Сред тях са (сочените за опозиционни медии – бел. ред.) Нау ТВ (Now TV), Халк ТВ (Halk TV), Теле 1 (Tele1) и Сьозджю (Sözcü), както и местните редакции на международни новинарски канали като Би Би Си (BBC Turkish), "Гласът на Америка" (VOA Turkish) и "Дойче веле" (Deutsche Welle Turkish)", уточнват от "Репортери без граници".
Организацията посочва, че от (президентските - бел. ред.) избори през 2023 г. насилието и масовите арести са се превърнали в най-използваните методи за репресия на представители на медиите, които отразяват протести и митинги.
В същото време "Репортери без граници" отчита, че репресиите и манипулирането на съдебната система не са позволили на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да повиши своя рейтинг.
"Дискриминационни практики спрямо журналисти и медии, критични към властите, като например отнемането на прес картите им, са често срещани", констатира още докладът.
Той обръща внимание на това, че обвиненията в разпространение на дезинформация се превръщат в средство за наказателно преследване на журналисти.
В частта за икономическия контекст на медийната свобода е посочено, че правителството и свързаните с него компании от частния сектор застрашават медийния плурализъм, купувайки реклами и предлагайки субсидии на медии, които им осигуряват преференциално отразяване. Глобите и разпределението на държавната реклама от страна на регулаторните органи, които имат правомощия за това, са използвани като инструмент за финансов натиск. Като проблем е посочено и намаляването на броя на страниците, в които излиза даден вестник заради цената на услугите за печат.
Делата за обида и клевета срещу журналисти, които критикуват религиозни, съдебни или правителствени фигури, също са посочени като проблем, който застрашава свободата на словото.
"Членове и лидери на Партията на националистическото движение (MHP), която е партньор в управлението на Партията на справедливостта и развитието, чиито председател е президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, не се колебаят да заплашват журналисти, които се осмеляват да насочат вниманието към неудобни въпроси", отичат от "Репортери без граници".
Сред разгледаните проблеми са също така действията на органите на реда спрямо журналисти, които отразяват антиправителствени протести, както и заплахите срещу журналисти, когато отразяват събития и теми, свързани с посегателствата над светския начин на живот.
Докладът отчита, че през 2026 г. в Турция са задържани трима журналисти. За същия период няма случаи на убити.