Според проучването, Турция се нарежда сред десетте най-слабо представящи се страни по отношение на правата на работниците, като в дъното на класацията попадат още Бангладеш, Беларус, Еквадор, Египет, Есватини, Мианмар, Нигерия, Филипините и Тунис. Всички тези страни получават оценка над 5 пункта според скалата на МКП, поради което попадат в категорията на страните „без гарантирани права“.
Основна причина за влошаването на правата на работниците в Турция е системното им незачитане и съдебното преследване на активисти и синдикални служители, посочва още докладът. По данни на МКП, след местните избори от март 2024 г. над 6750 души са били отстранени от турската Конфедерация на революционните работнически профсъюзи ДИСК (DISK), а други 30 000 са били принудени се откажат от членството си в нея. Същевременно в Турция са в ход множество дела срещу синдикални служители и активисти, а много от работодателите не спазват колективните договори, сочи още докладът.
На фона на негативните данни за Турция, Европа също отбелязва значителен спад в правата на работниците, получавайки оценка от 2,78 пункта и отбелязвайки най-резкия спад в световен мащаб за последните 10 години. Според проучването, България запазва позицията си от миналата година, като попада в категорията на страните с „чести нарушения на правата“.