Турция не е против електрическия интерконектор между Гърция и Кипър, но иска да й бъде поискано разрешение за полагането му, пише „Хюриет“

Турция не се противопоставя на полагането на подводни кабели, но трябва страните, които извършват такава дейност в зони под нейна юрисдикция да се обърнат към нея по дипломатически път, са казали турски дипломатически източници пред турския в. „Хюриет“, цитиран от гръцката телевизия Скай, във връзка с проекта за изграждане на електрически интерконектор, който да свърже Гърция и Кипър.
Бъдещата електрическа връзка между Гърция и Кипър, известна и като "Голям морски интерконектор", има за цел преди всичко да освободи Кипър от енергийна изолация и да го свърже с европейската електроенергийна мрежа. Подводният кабел, който при евентуалното му завършване проектът ще бъде най-дългият (1240 км) и най-дълбокият (3000 метра) интерконектор за постоянен ток с високо напрежение в света, трябва да премине през морски зони, за които и Гърция, и Турция претендират като част от континенталния си шелф и изключителната си икономическа зона.
Турските източници са казали пред „Хюриет“, че Анкара няма за цел да създава пречки за развитието на международна инфраструктура за свързаност. Същевременно обаче възраженията на турската страна се отнасят до провеждането на проучвателни дейности и дейности по потапяне на кабели в морски зони, в които Турция претендира за суверенни права и юрисдикция, са заявили източниците. В такива случаи Анкара смята, че страната, под чийто флаг плават участващите плавателни съдове, трябва да влязат в комуникация с турските власти по дипломатически път, за да бъдат осигурени необходимите механизми за сътрудничество, координация и предотвратяване на проблеми.
В началото на месеца гръцкият министър на външните работи Йоргос Герапетритис заяви, че въпросът за даване на разрешение от друга държава за изграждането на интерконектора не стои. Той уточни, че проектът се лицензира от Гърция и преминава през гръцкия континентален шелф и през гръцката все още неделимитирана изключителна икономическа зона. Гръцкият външен министър заяви днес още, че уведомлението към Турция от страна на френската компания, която участва в консорциума за изграждането на интерконектора, не представлява никакво признаване на права на Анкара от страна на Гърция.
През юли 2024 г. проучвателния кораб „Йеволи Релуме“, който работеше по проекта, беше принуден да се изтеги от района на гръцкия остров Касос, след като беше пресрещнат в зоната от турски фрегати, изпратени там да демонстрират турските претенции за спорните морски пространства.