Два месеца след трагедията в училището, в което 13-годишният Коста Кецманович уби девет ученици и охранител и рани шестима ученици и учителка по история, ще започне реконструкция на част от училището. Това беше едно от исканията на родителите и семействата на жертвите, отправено към правителството на Сърбия.
Второто им искане е да превърнат част от училището в мемориален център, но Благоевич каза, че разговорите по тази тема още не са приключили.
Това е предмет на разговори с родителите на учениците и семействата на загиналите и когато те приключат, ще информираме обществеността. Сигурно е, че ще има мемориал и решаващата дума за концепцията за него ще бъде дадена от семействата на жертвите, каза Благоевич.
По думите му държавата е отпуснала за целта 18 милиона динара, а работите ще започнат утре, на 6 юли. Те трябва да приключат до началото на учебната година. В това училище учат над 1100 ученици, които са разпределени в 42 паралелки от първи до осми клас.
Коста Кецманович е настанен в психиатрична клиника, в затворена зона със силно ограничен достъп и се намира под непрекъснато наблюдение и психиатрично лечение, съобщават сръбските медии. Той не излиза на разходка, храни се с болнична храна и семейството му предава на дежурна медицинска сестра дрехи и разрешени за ползване предмети.
След трагедията, която потресе и ужаси целия регион, се появиха различни информации, свързани най-вече с психологическия профил на момчето и причините, довели до подобна трагедия.
Коста Кецманович изобщо не се разкайва за извършеното престъпление, само от време на време пита пише ли се за него в медиите, как ще бъде наказан при положение, че поради възрастта си към момента, в който е извършил престъплението, не може да носи наказателна отговорност, съобщава източник от болницата. Той не питал за съучениците и семейството си, бил спокоен и питал кога може да използва компютър и да играе игри.
Преди няколко дни обаче променил настроението си и станал доста по-нервен. Все по-често питал кога ще бъде освободен.
"В последните няколко дни той започна да реагира бурно по дребни, почти незначителни поводи или дори без причина. Проявяваше нервност с думи и движения, по-често с въпроси и молби, но свързани изключително и само с него и неговия комфорт. Той не се интересуваше от хората от външния свят. Нервността му не е свързана с разкаяние за масовото убийство. Той се интересуваше само от себе си", каза източникът от болницата.
"Желанието ми е да си купя каравана и да пътувам по света", казал той на лекарите.