Унгария и Хърватия няма да подкрепят въвеждането на санкции срещу босненския сръбски лидер Милорад Додик

Унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че правителството на Виктор Орбан няма да въведе санкции срещу босненския сръбски лидер Милорад Додик, а представителката на босненските сърби в тричленното президентство на Босна и Херцеговина Желка Цвиянович приветства това изявление, както и идентичната позиция на хърватското правителство по този въпрос, съобщават местни медии.
Цвиянович, която в момента председателства мултиетническото босненско президентство и е близък сътрудник на  Милорад Додик, се срещна вчера в Будапеща със Сиярто в опит да укрепи позицията на политическото ръководство на Република Сръбска, полуавтоночната част на Босна и Херцеговина, в която живеят предимно босненски сърби, отбелязва агенция ХИНА.
През февруари Съдът на Босна и Херцеговина осъди на първа инстанция президента на Република Сръбска Милорад Додик на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност заради неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в Босна. Освен това прокуратурата на Босна и Херцеговина издаде заповед за арест на Додик, на премиера на Република Сръбска Радован Вишкович и председателя на парламента Ненад Стевандич, след като те не се отзоваха на две призовки за разпит. Тримата са заподозрени в подкопаване на конституционния ред на Босна с политиката, която водят, след като парламентът на Република Сръбска прие, а Додик подписа указ за приемане на закони, които забраняват дейността в Република Сръбска на съдебната система и полиция на Босна и Херцеговина. 
Съединените щати наложиха серия от санкции срещу проруския президент на Република Сръбска, който отдавна се застъпва за отделянето на тази част от Босна и Херцеговина, за нарушаване на условията на мирното споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-95 година) и корупция, което той отрича. Той беше санкциониран и от Великобритания за подкопаване на мира и стабилността в Босна, отбелязва Ройтрес.
Германия и Австрия наложиха миналата седмица забрана за влизане на  Додик, Стевандич и Радован Вишкович.  
Сиярто посочи, че Унгария ще продължи да използва позицията си в ЕС, за да блокира всеки опит за налагане на санкции на Додик на европейско равнище.
За да въведе ЕС санкции срещу Додик всички държави членки трябва да подкрепят предложението, а Будапеща няма да го направи, каза Сиярто на пресконференция в Будапеща.
Унгария и Република Сръбска са все по-близки през последните години, а лидерите им редовно се срещат, отбелязва Радио Свободна Европа. Властите в Будапеща, начело с премиера Обран, попречиха на ЕС да въведе санкции  срещу Додик през декември 2021 година.
Това е политическо преследване и го смятаме за опасно, каза Сиярто, като допълни, че Брюксел трябва да се ангажира с всички политици от Западните Балкани, включително Додик.
Желка Цвиятович отново изрази позицията на ръководството на Република Сръбска, че кризата в Босна и Херцеговина е предизвикана от върховния представител на международната общност в страната Кристиан Шмит. Тя изрази благодарността си към унгарското правителство за подкрепата му и отказа му да наложи санкции на политици от Република Сръбска. 
Хърватският премиер Андрей Пленкович заяви по-рано тази седмица, че Хърватия няма да наложи санкции на Додик. 
Струва ми се, че инициативата да бъдат приети санкции на равнище ЕС няма да успее. От това, което виждаме като позиции на страните членки, това е нереалистично. Що се отнася до Хърватия, ние не сме в същата позиция като страните, които не са непосредствени съседи на Босна и Херцеговина, каза Пленкович, отбелязвайки, че иска да изпрати послание, което да насърчи диалога между съседните страни.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят предимно босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Спазването на Дейтънското споразумение се следи от върховен представител на международната общност. Той има широки правомощия, включително да налага закони, да назначава и уволнява държавни служители и др.