В Адриатическо море вече няма международни води, а Словения остана единствената страна в региона без изключителна икономическа зона


След като Хърватия установи през 2021 г. изключителна икономическа зона в Адриатическо море, преди дни Италия направи същото. Така в Адриатика вече няма международни води, а Словения остана единствената страна с излаз на морето, която няма собствена изключителна икономическа зона и няма право на такава, пишат словенските медии. 
Тристранни въпроси между Словения, Хърватия и Италия
Главният юридически съветник към Министерството на външните работи на Словения Марко Раковъц посочи на пресконференция миналата седмица, че среща на равнище външни министри на трите държави се подготвя от няколко години и сега министерството е изпратило официално предложение за такава, съобщи словенската новинарска агенция СТА. По думите му италианското решение е последвало след като Италия и Хърватия са постигнали споразумение за разграничаване на изключителната икономическа зона. „Всяка крайбрежна държава има това право“, допълни той.
Според арбитражно решение обаче Словения няма това право, защото няма пряк достъп до открито море, а единствено през зоната на контакт. „Зоната на контакт не свършва в открито море, а в изключителната икономическа зона на Хърватия, която обяви тази зона още миналата пролет“, коментира Раковъц.
Той допълни, че в изключителната икономическа зона другите държави имат свобода на плаване, прелитане и полагане на тръбопроводи. „Ние все пак можем да осъществяваме всички интереси – от плаване до военни учения“, допълни Раковъц.
Според общата риболовна политика на Европейския съюз изключителните икономически зони на Хърватия и Италия са европейски риболовни зони, тъй като и двете страни са членки на ЕС. Съответно Словения може да осъществява свободен риболов в тези води. Според Раковъц не само в риболова, а като цяло няма да има каквито и да било негативни последици за Словения заради официалното обявяване на изключителни икономически зони от страна на Хърватия и Италия.
По думите му Словения ще продължава да има достъп до открито море през изключителната икономическа зона, след като се излезе от Адриатическо море, в Средиземно море. Според него обаче и Средиземно море в бъдеще „може да остане без открито море“.
Както обясни той, континенталният шелф и съответно изключителната икономическа зона могат да се простират на 200 морски мили от брега. „Ако всички крайбрежни държави обявят такива зони, в Средиземно море на практика няма да остане открито море“, каза той.
Изключителната икономическа зона не може да ограничава повечето права, които засягат другите крайбрежни държави. Става дума само за възможността за стопанско използване – за въглеводороди, добив на нефт и газ. Това е възможно за всички държави в открито море, а в изключителната икономическа зона – само за държавата, която я е обявила.
Раковъц каза още, че Словения постоянно се координира с Италия и Хърватия относно съвместното управление на Адриатическо море, включително на тристранни срещи на външните министри.
Отворени въпроси между Словения и Хърватия
Въпреки че според арбитражно решение от 2017 г. за определяне на морската граница Хърватия получава право на изключителна икономическа зона, а Словения не, Хърватия все пак не е доволна от други елементи на решението и не го признава, коментира словенската редакция на регионалната телевизия Ен 1. Решението присъжда по-голямата част от Пиранския залив на Словения, докато Хърватия продължава да настоява за равното му разделяне между двете страни.
Всъщност Хърватия и Словения имат пререкания относно морската си граница още от отделянето си от бивша Югославия и този въпрос застава на пътя на присъединяването на Хърватия към Европейския съюз преди 2013 г. Въпреки че противоречията са преодолени до голяма степен и в крайна сметка Хърватия успешно се присъединява към ЕС, подялбата на Пиранския залив остава проблемна.
В съобщението на хърватското външно министерство за въвеждането на италианската изключителна икономическа зона е приложена карта, на която границата със Словения е нарисувана по средната линия в Пиранския залив, въпреки че арбитражният съд е присъдил по-голямата част от залива на Словения, пише словенското издание „24 ур“.
Арбитражният съд е определил и 2,5 морски мили широко пространство, което свързва Словения с открито море - така наречената зона за контакт, която по документи остава в хърватски териториални води, но там Хърватия не трябва да пречи на корабите, които плават от международни води към словенските води или обратно, както и не трябва да извършва действия, които могат да затруднят тази връзка между словенското море и международните води.
Министерството на външните работи на Словения редовно протестира пред хърватската страна заради хърватските карти, които не вземат предвид решението на арбитража. Последната такава протестна нота е изпратена на 8 декември 2025 г.
По инициатива на Словения през 2021 година беше създадена тристранна група за сътрудничество в района на Северно Адриатическо море, в рамките на която се обсъждат въпроси, свързани с рибарството, сигурността, опазването на околната среда и свързаността и особено сътрудничеството между северноадриатическите пристанища.
Словения също така е разгледала подробно предложението за пространствен план за хърватската изключителна икономическа зона и през декември миналата година е изпратила на Загреб, в рамките на трансграничната оценка на въздействието върху околната среда, своите становища, допълнителни въпроси и предложения за допълване.
Не е ясно обаче доколко конструктивен е диалогът предвид факта, че само Хърватия не признава арбитражното решение от 2017 г. и същевременно обявява четири години по-късно изключителна икономическа зона. Съответно изключителните икономически зони на Хърватия и Италия не оставиха международни води по словенското крайбрежие. Ако Словения не признаваше арбитражното решение от 2017 г., подобно на Хърватия, тогава тя можеше също да обяви изключитлена икономическа зона в Адриатическо море, но тогава щеше да влезе в конфликт на интереси с Италия, а не с Хърватия, коментират експерти.