В навечерието на парламентарните избори в Румъния се опасяват от „български сценарий“

В навечерието на парламентарните избори на 1 декември и след изненадващия резултат от първия тур на президентските избори, в Румъния се опасяват от „български сценарий“. 
Парламентарният вот в неделя ще завари двете най-големи партии в Румъния – Социалдемократическата и Национално-либералната, отслабени и „обезглавени“, след като техните лидери Марчел Чолаку и Николае Чука не достигнаха до втори тур на изборите за президент и подадоха оставки след слабото си представяне. 
Лагерът на суверенистите и на крайната десница е подсилен от неочакваната победа на независимия кандидат Калин Джорджеску, бивш член на националистическата партия „Алианс за обединение на румънците“ (AUR), както и този на реформаторите, подкрепящи дясноцентристката партия „Съюз за спасение на Румъния“, чиято лидерка Елена Ласкони ще участва в балотажа за президент на 8 декември срещу Джорджеску.
„Големият риск за румънското общество е да не изпадне в ситуация, в която да не могат да бъдат намерени жизнеспособни решения за управление. Имаме примера на нашите български съседи, които през последните три години преминават от едни предсрочни избори към други, защото не могат да намерят стабилни решения за управление. За Румъния е жизненоважно да има демократично и стабилно решение за управление през следващите години“, коментира от страниците на в. „Адевърул“ историкът и политолог Флорин Абрахам.
Първият заместник-председател на Социалдемократическата партия (СДП) Сорин Гриндяну, който понастоящем е министър на транспорта, също предупреди за опасност от „български сценарий“.
Парламентарните избори в неделя са важни, за да не се озове Румъния в „български сценарий (…) с избори през три месеца", заяви тази седмица Гриндяну и призова за мобилизация на електората на СДП за победа на вота на 1 декември.
„(…) защото в противен случай рискуваме да се стигне до български сценарий, до избори на всеки три месеца. Нашите съседи на юг от Дунав мисля, че имаха седем избори за три години“, заяви Гриндяну, който бе министър-председател на Румъния през 2017 г.
Румънската общественост все още не може да се съвземе от шока, предизвикан от успеха на Калин Джорджеску с кампания, проведена в социалните мрежи, основно в ТикТок. За много румънци името на Калин Джорджеску бе непознато до вечерта, когато излязоха първите резултати от вота. Едва след неочаквания му успех румънските медии обърнаха внимание на 62-годишния агроном по образование, известен с патриотични речи, често доведени до крайности, в които говори за семейството, църквата и традиционните ценности. Тревога и протести породиха най-вече изразяваните от Джорджеску позиции относно членството на Румъния в НАТО, помощта за Украйна, подкрепата му за фашисткото легионерско движение от 30-те години на миналия век, неясната му позиция спрямо Русия. Анализатори определиха Джорджеску като по-краен от националистическата партия „Алианс за обединение на румънците“.
От първия тур на президентските избори стана очевидна и оценката на мнозинството избиратели, че лидерите на двете най-големи партии са неподходящи за президентския пост.
За първи път в историята на Социалдемократическата партия (СДП), която е най-голямата в Румъния, нейният кандидат не достига до втори кръг на президентски избори. Предизборната кампания на настоящия премиер Марчел Чолаку възлезе на над 7,4 милиона евро и той бе сочен за фаворит, но в крайна сметка бе изпреварен от дясноцентристката кандидатка Елена Ласкони и остана трети.
Николае Чука, лидер на Национално-либералната партия (НЛП) – най-голямата в дясното политическо пространство, се класира едва на пето място в надпреварата за президент и също се оттегли от кормилото на партията. Представянето на Чука също е най-слабото класиране на кандидат на либералите на президентски избори.
Двете най-големи политически сили управляват в коалиция от ноември 2021 г. и осъществиха успешна ротация на премиерския пост от Николае Чука към Марчел Чолаку през юни 2023 г. 
Победата на Калин Джорджеску миналата неделя обаче разклати тектонични плочи в СДП и НЛП, които сега се страхуват, че провалът на техните лидери в президентската надпревара ще се отрази и на резултата от изборите за парламент, пише Андреа Пора от румънската редакция на „Свободна Европа“.
Според нея след успеха на Джорджеску може да се очаква три партии от т.нар. суверенитски блок – AUR, „SOS Румъния“ и РОТ да постигнат добри резултати на парламентарните избори. Партия POT - Partidul Oamenilor Tineri - Партия на младите хора, подкрепя Джорджеску. 
POT е основана през 2023 г. от бивш депутат от AUR, и има листи в почти всички окръзи. Лидерката на „SOS Румъния“ Диана Шошоака също е бивш член на AUR, както и Калин Джорджеску, напомнят румънските медии.
На европейските избори през юни т.г. партиите от суверенисткия блок спечелиха осем места и общо 20 процента от гласовете. На първия тур на президентските избори миналата неделя обаче кандидатите на националистите и суверенистите събраха общо 38 процента (резултатът на Калин Джорджеску, на лидера на „Алианс за обединение на румънците“ (AUR) Джордже Симион и на Кристиян Терхеш от Румънската национално-консервативна партия), алармират румънски медии. 
За отбелязване е фактът, че лидерката на „SOS Румъния“ Диана Шошоака бе изключена от надпреварата за президент с решение на Конституционния съд на основание, че кандидатурата й е недопустима, тъй като нарушава условия, свързани с „ценностите на демокрацията, на правовата държава и на зачитането на Конституцията“. 
Партията на Шошоака, която понастоящем е евродепутат, обаче ще участва в парламентарните избори и дори е сред формациите, издигнали най-голям брой кандидати в листите – 636 души.
Изключването на Шошоака от президентската надпревара бе разтълкувано от мнозина, включително от либералите, като ход на Социалдемократическата партия, целящ да облагодетелства Марчел Чолаку за президентския вот. Редица анализатори очакваха изключването на Шошоака да насочи гласовете на националистическия електорат към лидера на „Алианс за обединение на румънците“ (AUR) Джордже Симион, видян като по-удобен опонент за Чолаку.
Коментаторите отчасти предвидиха развоя на събитията, но не докрай – много от избирателите, поддаващи се на суверенистки, националистически и популистки послания, гласуваха за безпартийния към момента Калин Джорджеску и го изстреляха на първо място в надпреварата за президент.
Преди първия тур на президентските избори в общественото пространство в Румъния се говореше за „задкулисна договорка“ между СДП и AUR, а представители на умерената политическа десница заговориха за издигане на общ кандидат за президент, който да спре „токсичния план“ на социалдемократите и националистите на Джордже Симион.
„Впечатлението, че политиката е завладяна от задкулисните сделки на лидерите, че няма друга алтернатива освен политическата посредственост, подтикна гражданите към крайни решения“, смята политологът Флорин Абрахам, анализирайки неочакваната победа на първия тур на Калин Джорджеску. „Политическите кампании в социалните мрежи, най-вече в ТикТок, нямаше да имат отзвук в обществото, ако голяма част от него не търсеше спасител“, допълва той, визирайки недоволството в Румъния от управлението през последните три години.
Тези, които гласуваха за Джорджеску, изразиха огромното си недоволство от правителството на Румъния, от поведението на президента Клаус Йоханис, от нетипичния политически съюз между СДП и НЛП срещу хората, гласували на парламентарните избори през 2020 г., посочва Емилиан Исмаила от информационния сайт Спотмедия.
Социолози, анализиращи неочакваната победа на Калин Джорджеску, посочиха, че той е събрал гласове не само от симпатизантите на Диана Шошоака, но и от СДП и НЛП.
Политологът Кристиян Първулеску напомня, че в двете големи партии също има суверенистки компонент, който може да е помогнал за успеха на Джорджеску.
В същото време по отношение на парламентарните избори, според Първулеску е малко вероятно избирателите на СДП и НЛП да гласуват за някоя от суверенитските партии.
Социологът Овидиу Войку смята, че има риск СДП и НЛП да загубят гласове, но напомня, че „парламентарните избори са по-близки до интересите на местната мрежа, която се мъчи да вкара в парламента хората на бароните“.
Под „барони“ в Румъния разбират лица, които заемат важна обществена длъжност на местно равнище и които използват властта си за получаване на неполагащи се облаги.
Анализаторите в Румъния допускат част от избирателите, подкрепили Джорджеску, да променят избора си, защото междувременно в общественото пространство се появиха повече информации за него, а и защото успехът му предизвика негативна реакция в обществото, включително протести в големите градове Букурещ, Яш и Тимишоара.
Политологът Клаудиу Туфиш обаче предупреждава, че „шумът от тази седмица“ рискува да породи „спирала на радикализация“, която би могла да благоприятства суверенистичното течение.
През седмицата не бяха публикувани нови данни от социологически анкети във връзка с парламентарните избори. Последните публикувани проучвания поставяха на първо място Социалдемократическата партия с около 30 процента подкрепа. Второто място в различните анкети се заемаше от „Алианс за обединение на румънците“ (AUR) или от Национално-либералната партия. На четвърто място бе поставена дясноцентристката партия „Съюз за спасение на Румъния“, а „SOS Румъния“ на Диана Шошоака също бе сочена сред партиите, които ще преминат прага от 5 процента за влизане в парламента.
Повечето от малките партии – Народно движение, Силата на десницата, РЕПЕР ("Подновяваме европейския проект на Румъния") и ДРЕПТ ("Справедливост и уважение в Европа за всички"), които нямат кандидати за президент във втория тур, заявиха подкрепа за Елена Ласкони от „Съюз за спасение на Румъния“. 
Ако тези партии не успеят да достигнат прага от 5 процента за влизане в парламента, гласовете им ще бъдат преразпределени към останалите партии пропорционално на резултатите им. Така че съществува риск техните гласове също да отидат пропорционално към суверенистките партии, предупреждават анализатори.
Журналистът Йон М. Йоница от в. „Адевърул“ коментира пред Радио Франс ентернасионал, че след шока от първия тур на президентските избори залогът на парламентарните избори е много по-висок от обикновено. 
„Бъдещето на Румъния в момента виси на косъм. То е в ръцете на избирателите, защото конфигурацията на следващия парламент ще определи бъдещото правителство. Като се има предвид несигурността, свързана с президентските избори, е очевидно, че това, което ще се случи в парламента, кой ще управлява Румъния през следващите години, също е от първостепенно значение“, посочи Йоница.
„При положение, че Социалдемократическата партия е в шок след резултатите (от първия тур на президентските избори), че Национално-либералната в момента е просто разбита на пух и прах, че и двете партии сменят ръководствата си, не знаем как ще изглежда парламентът. Какво ще направи „Съюз за спасение на Румъния“, кои партии от зоната на суверенистите ще капитализират на парламентарните избори? Възможно е да се случат изненади от мащаба на тези, които видяхме на изборите миналата неделя“, коментира Йон Йоница. 
„Може да се окажем с нефункциониращ парламент, може да се окажем без мнозинства или да се окажем с всякакви формации в парламента, които нямат нищо общо с рационалността, със сферата на рационалното мислене“, предупреди той.