В планинското село Галичник, Северна Македония се провежда Галичката сватба - ритуал с фестивален характер, но с истински младоженци

В планинското село Галичник в Бистра планина, Северна Македония за поредна година се провежда т.нар. Галичка сватба. Ритуалът е възстановка на традиционна сватба в този край, която векове наред се е провеждала около Петровден, когато мъжете са се прибирали от гурбет, а от 1963 г. има фестивален характер. 
От 1996 г. е сватбата е реална, като булката и младоженецът се избират от местната общност, като условието е поне един от двамата да има корени от Галичник. Тази година младоженците са Лиляна Михайловска и Йован Филипоски, чийто корени са от планинското село. 
На пресконференция преди дни, когато бяха обявени като избора на комисията, тазгодишните младоженци заявиха, че това е сбъдната мечта за тях.
Цялото събитие е двудневно и включва над 30 традиционни обичаи, като голяма част от присъстващите пристигат в планинското село още в петък, когато във вечерните часове за тях има организирана културна програма. 
Сватбата започва в събота, с украсяване и вдигане на сватбеното знаме и „хвърляне на пушка“ - три изстрела с пушка, които се произвеждат от къщата на младоженеца и изпълнение на танца на свекървата. Групи сватбари с тъпани и зурни обикалят селото, като освен семействата на младоженците в шествията участват и многобройни статисти и гости. Интересни и специфични са танците, символизиращи миграцията и непокорството на хората от този регион, които се изпълняват на платото пред чешмата Упия в близост до църквата в селото. Късно вечерта същия ден до къщата на булката се провежда шествие със запалени факли, а придружена от приятелки и със скрито лице, булката обикаля селото и в две стомни пълни вода от тройната чешма в центъра му, за да измие косата си с нея преди сватбата - обичай, който местните свързват със семейното щастие.
В неделния ден ритуалите включват „канене на мъртвите”, когато, отново с шествие, с тъпани и зурни, най-близкият кръг на младоженеца посещава гробищата от другата страна на един от хълмовете на Галичник, за да поиска прошка от мъртвите си роднини, че ще се ожени без те да бъдат на сватбата.
Ритуалите продължават с „канене на кумовете”, „бръснене на младоженеца” и отново шествие, водено от ездачи до къщата на булката. Там, освен традиционното искане от семейството ѝ, да бъде отделена от тях и целуването на ръка, сандъците с чеизи, които тържествено се изнасят от къщата, церемонията включва т.нар. гледане през пръстен, в което булката през пръстен наблюдава коня, на който ще бъде качена, за да отиде заедно с бъдещия си съпруг до църквата „Св. Петър и Павел", където се осъществява и венчавката.
Част от ритуала са специфичните за региона хора "невестинско" и „тежкото” - мъжко хоро в размер 8/8. 
В Галичник почти няма постоянно живеещи жители, но по време на Галичката сватба, в дните около Петровден, селото, разположено на няколко хълма, ехти от тъпани и зурни, а на традиционния фестивал присъстват и много хора, част от които имат корени от Галичник. 
По време на събитието в селото не се движат автомобили, пристигналите за него ги оставят на специално организирани паркинги и с организиран транспорт пристигат, за да се включат като гости на сватбата в шествията по стръмните улици на Галичник. За тези, които не успеят да бъдат част от шествията, всички ритуали се излъчват на видеоекран на централното плато в селото.