От 1991 г. сватбата е реална, като булката и младоженецът се избират от местната общност, а условието е поне един от двамата да има корени от Галичник.
Двойката се определя от специална комисия, която съобщава победителите в конкурса в края на юни, като любопитното тази година е, че младоженецът Александър Пендароски е син на двойката от първата съвременна Галичка сватба отпреди 35 години и ще сключи брак с Мартина Михайлова, според която е „чест, отговорност и привилегия да бъдеш част от традиция, съществуваща от векове”.
„С нетърпение и голямо вълнение очакваме моментите, в които заедно със семействата си и всички гости ще усетим магията на Галичник и неговите уникални сватбени обичаи“, каза булката Мартина Михайлова на пресконфенцията, на която беше оповестена двойката, която тази година ще бъде в центъра на Галичката сватба.
Патрон на събитието по традиция е президентът на Република Северна Македония, а организатор е местната общност, чийто председател Огнен Карагьозовски казва, че към традиционните обичаи на Галичката сватба тази година ще бъдат добавени и два нови – „украсяване на ситото за брашно” и „месене на сватбеното тесто”.
Цялото събитие е тридневно и включва над 30 традиционни обичаи, като голяма част от присъстващите пристигат в планинското село още в петък, когато във вечерните часове за тях има организирана програма на платото на селото.
Предвождани от тъпаните и зурните, гостите се включват в две шествия - на булката и на младоженеца, които се срещат около малкото мостче на реката и „си стискат ръката” за бъдещото семейство, което поливат с накичени с цветя бъклици.
Самата сватба започва в събота, с украсяване и вдигане на сватбеното знаме и „хвърляне на пушка“ - три пушечни изстрела от къщата на младоженеца и изпълнение на танца на свекървата. Групи сватбари с тъпани и зурни обикалят селото, като освен семействата на младоженците в шествията участват и гости на селото, които се смесват с многобройните статисти в местни носии. Интересни и специфични са танците, символизиращи миграцията и непокорството на хората от този регион, които се изпълняват на платото пред чешмата Упия на центъра на селото, в близост до църквата.
Късно вечерта в събота към къщата на булката тръгва шествие сватбари със запалени факли, които посрещат булката, а тя, със скрито лице и придружена от приятелки пресича селото, за да напълни вода от тройната чешма в центъра. Водата се пълни в две стомни вода и с нея невестата мие косата си преди сватбата - обичай, който местните свързват със семейното щастие.
В неделния ден ритуалите включват „канене на мъртвите”, когато, отново с шествие, предвождано от тъпани и зурни, най-близкият кръг на младоженеца посещава гробищата от другата страна на един от хълмовете на Галичник, за да поиска съгласие и прошка от мъртвите си роднини, че ще се ожени без те да присъстват на сватбата.
Ритуалите продължават с „канене на кумовете”, „бръснене на младоженеца” и отново шествие, водено от конни ездачи до къщата на булката. Там, освен традиционното искане от семейството ѝ, бъдещата булка да бъде отделена от тях и традиционното целуване на ръка, сандъците с чеизи тържествено се изнасят от къщата, а церемонията включва т.нар. „гледане през пръстен”, в което през сватбената халка булката поглежда коня, на който ще бъде качена, за да отиде заедно с бъдещия си съпруг до църквата „Св. Петър и Павел", където се осъществява и венчавката.
Част от ритуала са специфичните за региона хора „невестинско“ и „тежкото” - мъжко хоро в специфичния размер 8/8.
Село Галичник, разположено на няколко хълма, където няма постоянно живеещи жители, по време на Галичката сватба се препълва от хора, ездачи с конете си, които са част от ритуалите, млади момичета в местни носии, които изпълняват специфичните за всеки от ритуалите песни, а селото ехти от тъпани и зурни.
По време на събитието в селото не се движат автомобили, пристигналите за него ги оставят на специално посочени паркинги извън селото и с организиран транспорт пристигат, за да се включат като гости на сватбата в шествията по стръмните улици на Галичник. За тези, които не успеят да се включат в шествията, всички ритуали се излъчват на видеоекран на централното плато в селото.