В Полша е започнала процедура за налагане на забрана за влизане и транзитно преминаване през страната на президента на босненската Република Сръбска Милорад Додик, потвърди днес полското посолство в Босна и Херцеговина пред Радио Свободна Европа (РСЕ).
Процедурата е започната поради „сериозно нарушаване от страна на Додик на целостта на Босна и Херцеговина, която е призната за субект на международното право“, съобщиха от посолството.
Полското посолство в Босна заяви, че инициатор на процедурата е полският министър на външните работи Радослав Шикорски и че подробни мотиви за решението ще бъдат публикувани след приключване на процедурата и влизане в сила на забраната.
Правителството на Република Сръбска, водено от Додик, инициира приемането на поредица от противоконституционни решения и закони, поради което прокуратурата на Босна и Херцеговина провежда разследване срещу ръководството на тази федеративна единица и е издадена заповед за арест на Додик, премиера на Република Сръбска Ненад Стевандич и председателя на парламента Радован Вишкович, припомня РСЕ. През март за тях беше издадена заповед за арест на федеративно равнище, тъй като те не се отзоваха на призовка за разпит от Прокуратурата на Босна и Херцеговина.
На 26 февруари съдът на Босна и Херцеговина осъди Додик на една година затвор и му наложи забрана да участва в политическия живот за срок от шест години за неподчинение на решенията на върховния представител на ЕС в Босна Кристиан Шмит.
Заради действия, които заплашват конституционния ред на Босна и Херцеговина, Германия и Австрия наложиха забрана за влизане двете страни на Додик, Вишкович и Стевандич в началото на април.
Заедно с членове на семейството си и ключови политически сътрудници Додик вече е в списъка със санкции на Съединените щати, а санкции са наложени и от Обединеното кралство.
Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), обособи в страната две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Спазването на споразумението се следи от върховен представител на международната общност.