В преговорната рамка на Северна Македония има само две условия, без които не може и които засягат България, каза бившият външен министър на страната

Албанците в Република Северна Македония не са доволни от блокирания европейски път на страната, каза в интервю за сайта „Свободен печат” бившият министър на външните работи и зам.-председател на най-голямата албанска партия ДСИ Буяр Османи. Според него, от една страна, забавената европейска интеграция пречи на развитието на държавата, от друга страна, начинът по който властта в Скопие обяснява причините цели разфокусиране от реалните проблеми на гражданите, а междувременно се анулира архитектурата на Охридския рамков договор, върху който е изградена държавата, в която албанците са повече от 20 процента от населението. 
На въпрос, свързан със страховете в Северна Македония, свързани с преговорната рамка и евентуалните нови искания, които България би могла да постави в преговорния процес, Османи отговори, че в преговорната рамка „има само два въпроса, които са условия, без които не може да се мине и в които е засегната България”.
„Тези условия са конституционните промени и Планът за действие за малцинствата (Планът за действие по правата на малцинствата и общностите в Северна Македония). И моето предложение (към правителството) беше, тъй като процесът на промяна на конституцията е около сто дни, с три гласувания в парламента, докато България не даде съгласието си, т.е. докато не се постигне споразумение за съдържанието на Плана за действие за малцинствата, да не се осъществи последното гласуване. Тъй като съдържанието на Плана за действие трябва да бъде приет, а изпълнението (му) продължава по време на преговорите. Това трябва да се обсъди с България, разбира се, ако правителството реши да продължи с конституционни промени”, каза Османи.
Бившият министър на външните работи, който беше част от процеса по изготвянето на преговорната рамка на Северна Македония с ЕС е категоричен, че всички държави, кандидатки за членки на ЕС имат свой План за малцинствата, а „протоколите и Договорът за приятелство и добросъседство с България са част от добросъседските отношения, като общ въпрос и европейски механизъм за наблюдение на изпълнението няма”. 
„Тъкмо по отношение на това тук (в Северна Македония) през цялото време се прави пропагандата. Най-лесното нещо е да се откажете от процеса (на евроинтеграция) и няма да имате никакви искания – нито от България, нито от ЕС. Правителството може просто да реши, че не иска да продължава този път и тогава Преговорната рамка, Договорът за добросъседство и протоколите приключват. Въпросът е на каква цена“, каза Османи.
Според него прогнозата за това, което ще се случи в Северна Македония, ако държавата не започне преговори с ЕС е ясна и той я определи като „паспортизация“, аргументирайки се с данните от преброяването на населението в Албания, където „цялото славянско население в Албания през 2011 г. е сто процента македонско и е наброявало 5500 души, а през 2023 г. в преброяването са вписани 7000 българи и 2300 македонци”. (бел.ред. българите, бяха признати като малцинство в Албания през 2017 г. заради което през 2023 г. в преброителните анкети имаше и графа „българи”). 
На въпрос защо, след като на изборите през 2024 г. сегашният коалиционен партньор  от албанския политически блок в правителството ВЛЕН беше поставил като приоритет начало на преговори с ЕС, сега не е активен по темата, Османи отговори, че „ВЛЕН фиктивно е в правителството и като позиции, и като тежест в него, и като способност да взима решения”.
„Второ, и не казвам това с ирония, а познавайки хората и партиите, те (ВЛЕН) идеологически не вярват в ЕС. Не са убедени, че това е нещо, за което си струва да се жертват, за разлика от ДСИ, които са убедени, че за ЕС си струва да се жертва много. Особено сега, с това, което се случва в отношенията между САЩ и ЕС, става още по-важно за нас да се придържаме към тази система, към този свят от ценности, който ЕС има“, посочи Османи.
„Очаквам международната общност да защити инвестицията си. На Балканите най-трудната дилема беше дали могат да съществуват многоетнически държави. Такъв е теренът, лош. Международната общност опита два алтернативни модела - Дейтънския и Охридския. Дейтънският модел е по-скоро за териториални решения, Охридският модел е по-скоро за нетериториални решения, т.е. за интеграция, унитарна държава и децентрализация, както и равенство. Казвам го и на представителите на международната общност (...) Нашата идея е ясна – да запазим Охридската архитектура, което означава унитарна държава, в която имате мнозинство, имате немнозинство над 20 процента със специален статут, имате общности под 20 процента“, каза Османи, според когото парадоксът в Северна Македония е, че „немнозинството се бори за запазване на принципите на унитарност, равенство, териториални решения, децентрализация, интеграция и включване на общностите в институциите, за да създаде среда на съвместно съществуване”.
Според него случващото се в междуетническите отношения в Северна Македония е „едностранно преразглеждане на Охридския договор”, но „ВЛЕН не може да говори от името на албанците“.
„Това едностранно преразглеждане на мирно споразумение ще има дълготрайни последици, защото хората ще загубят доверие, че може да има договор, който ще бъде уважаван“, заяви Османи.