В Северна Македония се обидиха на еврокомисаря Марта Кос

В Северна Македония се обидиха на еврокомисаря по разширяването Марта Кос. На вчерашната пресконференция след срещата с лидерите на Западните Балкани, посветена на Плана за растеж, Марта Кос заяви, че „членството в ЕС е най-добрият начин да се защити идентичността, културата и езикът на македонците”. 
„Идентичността, според мен никога не може да стане предмет на политическо решение. Идентичността е нещо, което носим в душите и сърцата си. Идентичността е това как се чувстваме, как чувстваме нашата Родина. Идентичността е това как се грижим за нашата традиция. Например, манастирите в Северна Македония, погачата, тавче-гравчето, пинджурът или пълнените чушки, например как поддържаме традиционни носии, какви взаимоотношения изграждаме със старите хора в страната, отношението ни към съхранението, към езика, и никой не може да ви отнеме това”, заяви еврокомисарят по разширяването в отговор на журналистически въпрос.
„Изявлението на еврокомисаря Марта Кос, в което македонската идентичност се свежда до „манастири, погача, пинджур и пълнени чушки“, е обезценяване на националната идентичност на македонския народ. Придавайки на националната идентичност фолклорен характер, представителят на ЕС се опита да я отчужди от нейния исторически, национален, политически и държавотворен характер, които са предмет на спор и заради които България не позволява на (Северна) Македония да продължи с евроинтеграционните процеси... "Левица" категорично отхвърля това обидно отношение към македонския народ. Нашата идентичност не е гастрономическа карта, а политическа реалност, израснала в историческа борба за свобода, равенство и социална справедливост“, реагираха от опозиционната партия "Левица", а Фейсбук се изпълни с всякакви коментари по темата - от гневни, до сатирични.
„С цялото ми уважение, нека бъдем ясни. Ние, македонците, не измерваме идентичността си с това колко люти чушки слагаме в пинджура, нито с това колко красива е тавата с боб. Идентичността не е фолклорна проява или гастрономическо преживяване. Не искам да вярвам, че изказването Ви е било съзнателно насочено към тривиализиране на македонската идентичност. Вярвам, че намерението ви е било топло. Но именно такъв подход показва ограниченията на европейската перспектива, когато става въпрос за нашия въпрос. В момент, когато в ЕП се внасят поправки, които отричат ​​македонския език като самостоятелен, подобно свеждане на идентичността до кулинарна традиция е конкретен удар върху борбата на един малък народ да запази правото си да съществува със собствено име, език и култура”, реагира с отворено писмо университетският професор и бивш депутат Йове Кекеновски, цитиран от сайта „Скопие 1”. 
„Имаме очевиден проблем с по същество антиевропейска позиция на оспорване и исторически ревизионизъм. И нито омаловажаването, нито тривиализирането на този факт ни помага. Тук той (проблемът) отново излезе наяве в дебата в ЕП. Нямаме страх, че някой ще ни отнеме идентичността. Нашият проблем е в обуславянето на пътя ни към ЕС с предварителни исторически  условия и оспорване на идентичността. Ако приемането на подобен исторически наратив беше условие за (влизане в) ЕС, в него нямаше да има нито една държава. Така че нашата загриженост е, че с такъв процес няма да стигнем до членство, а не че някой ще ни отнеме идентичността. Затова, когато се говори за тези теми, особено когато си гост, е необходима голяма деликатност, дори когато намеренията са най-добри“, казва бившият министър на външните работи Никола Димитров, цитиран от „Дойче веле”. 
„Хубаво е, че знаете за красотите на вековната македонска кухня. Но като бивш колега, с когото живеехме в една и съща държава, ви е повече от ясно, че това не са основите на македонската идентичност. Вие стъпихте на македонска земя, която даде грамотност на славянските народи в Европа. Стъпихте на земя, на която от 886 г. се намира Университетът „Свети Климент“, центърът на славянската писменост и култура, земя, в която манастирите празнуват 1000 години съществуване. Тази земя е родила Пърличев, Чепенков, Жинзифов, Пейчинович… Рацин, Конески, Петре М. Андреевски, Горан Стефановски.… Елате друг път, не с думи, а за да усетите истински вкуса на македонската кухня..., но и за да видите охридските стенописи и да опитате пъстърва, македонската „Жълта” (ракия)  и вино. Иска ми се да вярвам, че вчера сте имали лош ден и че ще се извините за силно наранените чувства на македонския народ“, пише в „Скопие 1” журналистът Катерина Цаневска.
„С изявлението си комисар Марта Кос повиши евроскептицизма сред македонските граждани поне с няколко процентни пункта. Тя се осмели, посред Скопие, да сравни македонската идентичност с ястия. Очакваме, когато отиде в София, да сравни българската идентичност с някои от техните ястия, сръбската идентичност с „роштил“, а гръцката с гироса и суфлето. Разбира се, че няма да направи това. От посещението на нехаризматичната словенка се убедихме, че ЕС не се интересува от македонската идентичност и че тя със сигурност ще застане на страната на България. А за нас ще останат пинджурът, погачата, пълнените чушки, тавче-гравчето. Тя не спомена айвар, може би защото нейната Словения го патентова като национален продукт”, пише в коментар сайтът ПресингТВ.
„Дали идентичността на словенците е крайнският колбас и прекмурската гибаница? Ако питате мен, това е доста голяма обида и е още по-голяма, ако се има предвид, че идва от член на етническа общност, която е споделяла обща държава с нас. Иначе таваче-гравчето, погачата, пинджурът и пълнени чушки са средиземноморски ястия и по никакъв начин не са доказателство за уникалността на нашата идентичност”, реагира на Фейсбук профила си проф. Миряна Найчевска.
За Дойче веле директорът на Македонския център за международно сътрудничество Александър Кържаловски казва, че повечето реакции към изявлението на Марта Кос се отнасят до последната му част, "но се пренебрегва началото, което гласи: „Идентичността, според мен, никога не може да стане предмет на политическо вземане на решения“.
"И това би трябвало да определи позицията на ЕС по този въпрос, както многократно са повтаряли бившият посланик на ЕС у нас Дейвид Гиър, настоящият Михалис Рокас, както и високопоставените представители на ЕС, които ни посетиха наскоро, Урсула фон дер Лайен, Антонио Коща и Кая Калас. Проблемът е, че идентичността е същността на недоразуменията с България и въпреки че не е част от формалните искания (конституционните промени за включване на българите в конституцията), той е фонът на спора, чиито елементи и евентуални допълнителни условия са включени в преговорната рамка и протоколите към Договора за добросъседство с България. Това стана ясно и в дебата в ЕП за Доклада за напредъка на (Северна) Македония на докладчика Томас Вайц, където в дискусиите и поправките българските евродепутати недвусмислено потвърдиха това с искането да се добави „модерен“ или „съвременен“ пред македонския език. В структурите на ЕС, включително тези, които са пряко отговорни за (Северна) Македония, да приемем конституционните промени се разглежда предимно като технически въпрос, с който ние като държава сме се съгласили и следователно трябва да го изпълним. И не само не задълбават много или изобщо в същността на проблема, но и не са много „натоварени с разбиране“, смята Кръжаловски.