Войната за независимост на Хърватия от бившата югофедерация се води в периода от 1991 г. до 1995 г. Военните действия приключват, след като Хърватия постига решаваща победа с провеждането на операция „Буря“. Офанзивата започва на 4 август 1995 г. и в рамките на 84 часа 10 400 квадратни километра или 18,4 процента от територията на Хърватия е освободена. В тази и пет други военни операции 220 хиляди сърби са прогонени от домовете си, а 1170 цивилни, от които 1055 сърби, са убити. Загиват също 918 войници и 228 души със смесен статут, сочат данни, публикувани от хърватската неправителствена организация „Документ“ през 2025 г.
По-късно днес в парка Ташмайдан в Белград Шапич отдаде почит на жертвите и положи венец пред Паметната плоча на сръбските жертви, загинали във войните на територията на бивша Югославия от 1991 до 2000 година.
В рамките на отбелязването на Деня на паметта на загиналите и изгнаниците в „Буря“ в парка беше изпълнен националният химн на Сърбия и беше показан кратък документален филм, посветен на операция "Буря".
Според данни на Комисариата за бежанци и миграции към сръбското правителство, по време и след операция „Буря“ над 250 000 сърби са били прогонени, около 1700 са били убити, а над 700 все още са в неизвестност.
Сръбският премиер Джуро Мацут обяви, че Сърбия ще продължи да пази паметта на всяка невинна жертва, ще стои до своя народ и последователно да се застъпва за политика на мир, стабилност и диалог.
Сръбският президент Александър Вучич също заяви, че за Сърбия мирът е приоритет. В рамките на посещението си в босненската Република Сръбска, където 4 август е Ден на траур, той ще присъства на отбелязването на годишнината от операция "Буря" в Мърконич Град по-късно тази вечер.
Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.