„Въпреки отдалечеността във времето на рождената дата на изтъкнатия възрожденец и просветител на българите от Македония присъствието тази вечер тук на толкова много сънародници и приятели на България свидетелства, че неговата културна и просветителска мисия продължава. Свидетелствата от неговата изследователска, издателска и творчества дейности, неговият жизнен път продължават в немалка степен да бъдат репер в развитието на културния процес между България и Република Северна Македония”, посочи в обръщението си Генералният консул на България в Битоля Николай Димитров.
Присъстващите можеха да разгледат изложбата „Българският възрожденец Кузман Шапкарев”, която е дело на доц. д-р Александър Гребенаров от Института за исторически изследвания към БАН и Народно читалище „Кузман Шапкарев“ – София. С факсимилета на документи, материали и снимки изложбата проследява живота и творческия път на учителя, фолклориста, а по-късно и член на Българското книжовно дружество, днешната Българска академия на науките, Кузман Шапкарев.
„Едва на 20 години, роденият в Охрид възрожденец, заедно с вуйчо си Янаки Стрезов открива частно училище, с което да помагат на своите съграждан да получават адекватно образование. Преподава български език в училища в Струга, Кукуш, Битоля, както и в родния Охрид. В годините след Освобождението на България Кузман Шапкарев се установява в Пловдив, където развива дейности в областта на науката и образованието. Получава предложение от Екзарх Йосиф I, който го привлича за основаването на Солунската българска мъжка гимназия. От всичките му родолюбиви дейности Кузман Шапкарев ще остане в историята с труда на неговия живот – „Български народни умотворения“. Сборник, в който ще намерят място над 1300 песни, близо 300 приказки, описания на обичаи и традиции от родния му край”, посочи генералният консул на България в Битоля Николай Димитров.
Двама потомци на рода Шапкареви - Елисавета Шапкарева и Петър Мутафчиев от Сдружението на българските родове от Македония присъстваха на честването, на което представиха още факти от живота и делото на Кузман Шапкарев.
„Не бива да забравяме, че духът на македонските българи е в основата на Възраждането на цялата територия на българската духовност. Едно е държавата, друго-духовността. И мисля, че трябва да запазим тази наша обща духовност независимо, че днес живеем в различни държави”, посочи Петър Мутафчиев.